Робин Шарма и „Монахът, който продаде своето ферари”

Тази есен, по покана на Банка Пиреос България AД, в страната гостува за първи път г-н Робин Шарма, световноизвестен мотивационен лектор, автор на множество бестселъри, сред които и „Светецът, сърфистът и корпоративният директор”.

Към „Монахът, който продаде своето ферари” посегнах съвсем целенасочено, в търсене на вдъхновение. Както съм споменавала и преди, има автори, книги и филми, към които човек трябва профилактично да се връща от време на време. За да се зарежда.

Ако трябва да съм 100% искрена, книгата не оправда изцяло очакванията ми. Историята, чрез която Робин Шарма е опитал да предаде мъдростта и съветите си за постигане на успех и щастие, е някак…плоска. Затова пък идеите си струват. Не, че ги няма в коя да е друга книга за самоусъвършенстване, но са добре структурирани, обяснени накуп.

***
„Най-добрата инвестиция, която можеш да направиш, е да инвестираш в себе си.” Има още

Какво харесвам… :)

img_4103

Поканена да споделя любими неща, минути преди да избягам от Бургас и да се скрия сред зелено и тихо, сядам, за да нахвърля каквото-първо-ми-дойде-наум, а съм сигурна, че до края на деня ще се сетя за още поне три пъти по толкова и ще се питам как така съм ги пропуснала… Но нищо. По-важното е, че има и още, и още…

Животът е избор на желание и ако вашето е да имате причини да се усмихвате, то, вярвайте ми, ще си намерите не една, а 1001 :)

*Харесвам, обожавам, обичам…*

Да се събудя рано, огряна от слънчеви лъчи, да се усмихна, да си пусна музика, да си направя закуска, но така, тертиплийската както се казва, като за снимка, а после с чаша кафе, мляко и какао (като 3 в 1, но по-хубаво ;-)), да седна пред компютъра и да знам, че имам време за всичко...

Да пътувам. Часовете преди и след като стигна желаната точка. Часовете на очакванията и на равносметката. Минутите за размисъл, близо до прозореца. Мигове за опознаване. На себе си, на света.

Прегръдките и кратките целувки, вплетените ръце, и сутрините след. Илюзията, че я има. Любовта. Има още

15 неща, които могат да върнат доброто ви настроение :) *

Всеки човек си има своите малки хитринки да се връща от моменти, в които се чувства без енерия, без настроение, без желание за каквото-и-да-е, затова не гарантирам, че някое (или всички) от изброениете по-долу 15 начина ще свършат работа при вас, но…

Желанието ми е да ви провокирам да помислите какво ви прави щастливи, след разговор с кои от вашите приятели чувствате топлина, радост и прилив на положителна енергия, какво най-, най-обичате да правите… А сега го запомнете!!!

Една от тайните на Щастието е да знаете как може сами да си го създавате. (Помните- Щастието е непреходно състояние.) Така следващия път, когато се уловите да гледате безцелно през прозореца, вместо да се чудите откъде да започнете или с кой крак сте станали сутринта, ще знаете какво да правите :) *А после ще се радвам да споделите и някоя от вашите хитринки :)*

1. Направете си кутийка, пълна със забавни & мотивиращи & мъдри мисли и когато почувствате, че нещо не върви, протегнете ръка и си изтеглете късметче. Може да си създадете навик да започвате така всеки свой ден, а може да я използвате и само в кризисни ситуации. Има още

Имаме ли право да се чувстваме нещастни?

Днес разговарях с човек в инвалидна количка… Търсеше апартамент в приятен комлекс, но с асансьор. Последният път когато се сблъсках с подобно изискване бе с една доста „закръглена“ англичанка- не и се изкачвало по стълбите и бе придружено от втора молба- за хранителен магазин в близост до сградата.

Несъзнателно направих аналог между двата случая и това ме накара да се замисля- за жената асансьора бе каприз. За мъжа- необходимост. Спомних си и нещо от вчера…

Обядвах в приятен ресторант, близо до морето, и се наслаждавах на слънцето, което ме огряваше на фона на хубави, макар и тъжни, леко позабравени балади. Погледът ми меланхолично се рееше в пространството и тогава я видях… На съседна на нашата маса обядваше жена с физически недъг, описанието на който е по-добре да ви спестя…Настроението ми си отиде на секундата. Единственият въпрос, който възникна в съзнанието ми, бе :“Имам ли право да се чувствам нещастна?“.

Мога да виждам, да чувам, да говоря, да мисля, да вървя.Всъщност, благодаря на Господ, всичките ми приятели и познати могат да се похвалят със същите неща.

И все пак се оплакваме- понякога, защото сме се скарали с родителите си (забравили за тези, които нямат такива!!!), понякога, защото се чувстваме самотни (без да осъзнаваме, че „не можем да накараме някого да ни обича, а можем единствено да се оставим да бъдем обичани“), понякога, защото…

Имаме покрив над главите си. Имаме какво да ядем. Имаме възможността да учим. Имаме шанса да живеем в мирна и (до някаква степен) цивилизована страна.

Може би трябва да си го повтаряме всеки ден…