„Към един незнаен бог“, Джон Стайнбек

IMG_2891

Не знам защо, но не ми хареса. Или поне не толкова, колкото други заглавия на Стайнбек.

А може би просто я четох твърде дълго, с големи паузи…. Общо взето от 8 декември все посягах към нея за по някоя друга страница и после я оставях настрани… Сигурно има книги, които трябва да се прочитат наведнъж. За да се разберат. За да се почувстват.

В Литературата днес има много добро ревю на книгата. Съгласявам се, че началото на книгата е слабо. Точно заради него почти се бях отказала да я довърша. Краят, обаче, донякъде оправдава четенето. Но както казах, просто не е моята книга. Има още

Робин Шарма и „Светецът, сърфистът и корпоративния директор“

Човекът, който ме откри за НЛП още докато бях в първи курс, а после ме научи и, че „ако човек иска да се развива, трябва да намери зоната си на комфорт и да излезе от нея”, наскоро ми подари една прекрасна книжка от Робин Шарма- „Светецът, сърфистът и корпоративният директор.”

Книга, която ме подсети, че както има филми, които трябва да се гледат профилактично, същото е с жанра литература предназначен да ни направи по-щастливи и да ни научи как да живеем по-пълноценно.

Книги, които не разкриват кой знае какви истини и тайни, но ни напомнят много такива, които съзнателно забравяме или към които просто не искаме да се върнем. Защото е по-лесно. Да гледаш без да виждаш.

За разлика от последната книга, за която писах, тук всяка страница е цветна и в празното поле се виждат удивителни знаци. Ако напиша всичко, което ме е накарало да спра за миг и да си кажа „ех, че вярно…и толкова простичко казано…” ще трябва да препиша цялата книга. (А това, както знаем, не е позволено ;-) )

Ще споделя само най-, най-, в моята класация и препоръчвам книгата с две ръце. Въпреки, че като обем може и да е наполовина, защото много идеи се преповтарят- къде с други, къде със същите думи. Въпреки, че не съм съгласна с абсолютно всичко.

Такива книги ни правят по-добри. И нас, и отношенията ни с околните и света.
Помагат ни да се върнем в „правилния” път и да поемем в „правилната” посока.
А кое е правилно, определяш ти.
Има още

Обещано, от Стайнбек :)

*… и поздрави от Варна, другото вкъщи за следващите има няма 9 месеца :) *

„На изток от рая” прочетох лятото на 2006. Обичам да се връщам към някои книги, защото прелистването на страниците им е повече от разсеян поглед върху поредица от думи, а е като преминаване през отминало време и така преживяване, отново и отново, на забравени спомени и чувства. Страница след страница, ден след ден.

Малко след нея прочетох „За мишките и хората”. Почти до края се питах какво и е толкова великото на тази малка книжка. После разбрах и подплатих разбирането си със стичащи се безспир сълзи и нескрит замрежен поглед. (Наред с нея, книгите за които най-ясно си спомням колко съм плакала, са „Човекът, които се смее” на Юго и „Чичо Томовата колиба” на Х. Б. Стоу. )

Да плачеш на книги не е същото като да плачеш на филми.
По-лично е, по-силно…

Ето обещаните любими цитати. От „На изток от рая” има толкова мнооого, че избрах само една миниатюрна част… Достатъчно, вярвам, за събуждане на любопитството. Или спомените.

„Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.”

„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното. Вземи някой много умен и ще видиш, че едва ли е добър.”,

от „За мишките и хората“

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

„Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничко.” Има още

Ярко сияние, Джон Стайнбек

„Ярко сияние“ е моят трети опит за работа върху новия жанр, наречен повест пиеса.“- така започва послеслова на книгата, до който, повярвайте, ще стигнете неусетно. Чете се на един дъх, не само заради обема. Освен „Ярко сияние“, книгата (книжката ?) съдържа и „Парадокс и мечта“, редове посветени на американския мит или т.нар. „американски начин на живот“. Последните страници са запазени за речта на Стайнбек при получаване на Нобеловата награда за литература през 1962 година.

Това е третата негова творба, която съм чела и за пореден път се убедих какъв невероятен майстор на перото е Стайнбек, как умело борави с описанията без да досажда, как вмъква изречения мъдрост, които просто те карат да спреш за миг и да си зададеш въпроси, чиито отговори досега би трябвало сам да си открил. Има още

„Нежна е нощта“, Ф. Скот Фицджералд

Отдавна и се каних. Хареса ми, но сякаш очаквах повече или нещо по-различно, не знам… Все пак я препоръчвам.

Ето и какво най-много ми хареса:

“…Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си. “

“…Тя говореше като човек, уморен да казва неща, в които не вярва.” (…)

“…Когато се отдалечаваш от една мъка, струва ти се, че трябва да минеш обратно всички болезнени стъпки, които са те довели до нея.”

“…Понякога е по-трудно да се лишиш от една мъка, отколкото от едно удоволствие.”

“…Ако знаех какво съм сторила, за да заслужа това, бих го понесла търпеливо.”

“…Запомни как ме обичаш-беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

“…Човек никога не знае колко място заема в живота на другите.”

“…Човек никога не може да каже какво точно е изпитвал. Ти можеш ли?”

“…Никое същество не може да обгърне друго изцяло.” (нужно ли е? )

“…Самотно и тъжно беше да знаеш, че сърцето ти е празно за другия и неговото за теб.”

“…- Можа ли да се поразсееш?
– Доколкото може да се разсее човек, който бяга от себе си.”

“…Искал бе преди всичко да бъде смел и добър, но още повече бе искал да бъде обичан.”

“…- Жена ти не те обича. Тя обича мен. […] С мен ще бъде по-щастлива.
Ще бъдете нови един за друг…”

“Алексис Зорбас”, Никос Казандзакис

Това е една от книгите, които могат да преобърнат живота и мирогледа на човек.
Излишно е да разказвам за книгата, затова само ще използвам няколко изречения от предговора към творбата:

“Зорбас- това е олицетворението на човека на действието, на жизнеността. […] Зорбас е самата динамика във всичките и аспекти, животът с всичките му противоречия, фокусирани в една личност. И въпреки това от него лъха дълбока човечност, искрена и топла любов към себеподобния. Имаме чувството, че сме го срещнали, че утре пак ще го видим, защото той е един от нас, хората, които грешим и се разкайваме, любим и мразим, щедри сме и сме скъперници, смели и страхливи. Хора обикновени, от плът и кръв…”

А ето и една миниатюрна част от нещата, които страхотно много ми харесаха :)

“Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.”

“Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.” Има още