“Нощ в Лисабон”, Ерих Мария Ремарк

Една история на любов, която не познава граници и забрани, не задава въпроси, не търси оправдания, не се изгубва в определения… Тиха и мълчалива и така най-истинска. Защото думите са дим.

***
„В любовта винаги питаме прекалено и когато се заемем истински да узнаем отговорите, тя скоро свършва.”

„Щастието е въпрос на степенуване.”

„Никога не се е вярвало тъй много в чудеса, както в наше време, когато вече ги няма.”

„Нищо не помогна. Познати са ви отношенията, създадени от нужда, от самота, от страх, потребността от малко топлина, от нечий глас, от едно тяло, пробуждането в жалка стая в една чужда страна, сякаш си изпаднал накрай света; а после жалката благодарност, че усещаш до себе си друго дихание- но какво представлява то пред напора на фантазията, която смуче кръвта и сутринта те кара да се събудиш с блудкавия вкус в устата, че си злоупотребил със себе си.” Има още