НЛП за 21 дена, Х. Алдер и Б. Хедър

img_4440

Може и да греша, но сякаш повечето хора, които са се сблъсквали с НЛП, или тотално го отричат („пълни глупости!”), или откровено го обожават („променя животи!”).

Аз съм някъде по средата, като има много точки, с които съм съгласна, методи, които съм изпитала и съм постигнала желания ефект, но има и такива, които ми идват мааалко в повече…

Тази книга съм я чела три пъти (през 2006, 2008 и тази пролет), като последните два пъти, несъзнателно съм я започвала почти по едно и също време. Всеки път откривам нови и нови неща и усещам как вече съм успяла да овладея някои от техниките.

Все пак ми е трудно да ви препоръчам книгата… Не защото не е добра, напротив, но ако това ще бъде първият ви допир с НЛП , има риск да не ви допадне… На места се изисква твърде абстрактно мислене, а някои техники лесно могат да попаднат в графа „чиста манипулация”. *При все, че има манипулация към/за по-добро.*

Докато я четях този път, си мислих, че това е материя, която най-добре би се възприела като лекция или семинар… Виждаш, чуваш, правиш. Така би спечелила и най-много доверие.

Казвам го, защото не малко приятели и познати, които са чули за НЛП и са прочели тук там нещичко, бързо се отказват. А има толкова прекрасни идеи, които работят на 100%!!!

Това, което аз отчитам за най-полезното, на което НЛП учи, е вярата в собствените ти възможности и силата на позитивното мислене. Не на последно място и многократното повтаряне на факта, че хората са различни, мислят в различни модели, имат различни ценности и т.н., и това не означава, че някои са по-добри или по-лоши, а че при общуването трябва да се подхожда с по-голямо разбиране, търпение, спокойствие. Има още

Вярвате ли, че хората могат да се променят?

Или вярвате в поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава не!“.

Вярвате ли, че човек, който, примерно, цял живот е бил супер инат и total jerk, може да се промени към по-добро? Има още

Сбор от нови начала

img_38401

*Написано юли 2008.*

От утре отварям нова страница.
Не защото вече не съм имала своето утре, не, имала съм стотици, хиляди дори, а защото животът е като път с начална и крайна точка „Ново начало“ и много почивки между тях, новите начала…

Но те, почивките, не са непременно лоши, а дори напротив.
Защото човек никога не забравя за къде е тръгнал, нито кои са истинските му цели и мечти и в почивките той прави разбор. Избистря ги. Вижда какво се е подобрило от предния път и разсъждава върху какво да се съсредоточи този.

Новите утра носят толкова много ентусиазъм и енергия, че не бих се отказала от по едно на известен период от време. Важно е само почивките помежду им да стават все по-кратки и по-кратки и никога, никога да не губим посоката.

Ние сме сбор от „нови начала“ и пролетта е прекрасен сезон за пробуждане и поемене отново по Пътя напред и нагоре, към мечтите ни.

Затова, още веднъж, запитайте се какво бихте искали да правите, как изглежда мечтания от Вас живот, и не мислите затова дали ще успеете или не, а просто тръгнете. Дори да тръгвате за стотен път. И не забравяйте, че:

„Реалното решение се измерва с факта, че си предприел ново действие. Ако няма действие, не си решил истински.“ ( А. Робинс)

Никога не е късно за внасяне на положителна промяна в ежедневието ни, в навиците ни, в ценностите ни.

Никога не е късно да кажем край на каквото-не-харесваме и с каквото-се-примиряваме и да отворим нова страница за прекрасните неща, които са ни отредени.

Никога! :) Има още