„Нежна е нощта“, Ф. Скот Фицджералд

Отдавна и се каних. Хареса ми, но сякаш очаквах повече или нещо по-различно, не знам… Все пак я препоръчвам.

Ето и какво най-много ми хареса:

“…Понякога човек трябва да бъде безпощаден; всички заслужаващи уважение хора са безпощадни към себе си. “

“…Тя говореше като човек, уморен да казва неща, в които не вярва.” (…)

“…Когато се отдалечаваш от една мъка, струва ти се, че трябва да минеш обратно всички болезнени стъпки, които са те довели до нея.”

“…Понякога е по-трудно да се лишиш от една мъка, отколкото от едно удоволствие.”

“…Ако знаех какво съм сторила, за да заслужа това, бих го понесла търпеливо.”

“…Запомни как ме обичаш-беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

“…Човек никога не знае колко място заема в живота на другите.”

“…Човек никога не може да каже какво точно е изпитвал. Ти можеш ли?”

“…Никое същество не може да обгърне друго изцяло.” (нужно ли е? )

“…Самотно и тъжно беше да знаеш, че сърцето ти е празно за другия и неговото за теб.”

“…- Можа ли да се поразсееш?
– Доколкото може да се разсее човек, който бяга от себе си.”

“…Искал бе преди всичко да бъде смел и добър, но още повече бе искал да бъде обичан.”

“…- Жена ти не те обича. Тя обича мен. […] С мен ще бъде по-щастлива.
Ще бъдете нови един за друг…”

„Изкуството да обичаш“, Ерих Фром

Прочетох я неотдавна.

Малка книжка; от онези, които се четат на един дъх. Хареса ми заглавието, цяло предизвикателство – “Изкуството да обичаш”. Да се пише за любовта е трудно…Какво ли е да се опитваш да я анализираш и представиш като умение, като нещо, на което с повече тренировки и упражнения можеш да се научиш?!

Грабна ме от първата страница. Останах приятно изненадана и от факта, че беше написана на съвсем достъпен език, без да изобилства от излишна терминология, присъща на подобен род книги. Ще спра до тук.

Препоръчвам я на всеки, който иска да погледне любовта (и себе си в любовта) от друг ъгъл…

Ето и някои от любимите ми части.

“…Инфантилната любов следва принципа: “Обичам, защото ме обичат”. Зрялата любов следва принципа: “Обичат ме, защото обичам”. Докато незрялата любов казва :” Обичам те, защото се нуждая от теб”, то зрялата заявява- “Нуждая се от теб, защото те обичам” …”

„[…]Не че хората омаловажават любовта. Те копнеят за нея; гледат безброй филми за щастливи и нещастни любовни истории, слушат стотици блудкави любовни песни- и въпреки това малцина смятат, че има нещо, което трябва да се научи за любовта. […] Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат, да са способни на любов. Оттук, въпросът за тях е как да получат любов, как да станат привлекателни. Те преследват целта си по няколко начина. Единият, присъщ особено за мъжете- е да преуспеят, да бъдат толкова могъщи и богати, колкото позволява общественото им положение. Вторият, присъщ главно на жените, е да се направят привлекателни, чрез грижи за тялото, облеклото и прочие. Други начини на привличане на околните, използвани както от жените, така и от мъжете, са добрите обноски, занимателният разговор, услужливостта, скромността, отстъпчивостта.[…] Втора предпоставка за нагласата, че няма какво да се научи за любовта, е допускането, че проблемът относно любовта е проблем на обекта, а не проблем на способността. Смята се, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящият обект, когото да обичаш, или който да те обичa […]”

“…Модерният човек вярва, че губи нещо- време- когато не прави нещата бързо; ала той не знае какво да прави с времето, което печели- освен да го пропилява…”

Мога да продължавам да пиша (почти на всяка страница имам подчертана хубава (=мъдра) мисъл, а често и доста повече), но се надявам това да е достатъчно за пораждане на интереса ви…Така, че : приятно четене. / ще ви хареса, гарантирам :) /