НЛП за 21 дена, Х. Алдер и Б. Хедър

img_4440

Може и да греша, но сякаш повечето хора, които са се сблъсквали с НЛП, или тотално го отричат („пълни глупости!”), или откровено го обожават („променя животи!”).

Аз съм някъде по средата, като има много точки, с които съм съгласна, методи, които съм изпитала и съм постигнала желания ефект, но има и такива, които ми идват мааалко в повече…

Тази книга съм я чела три пъти (през 2006, 2008 и тази пролет), като последните два пъти, несъзнателно съм я започвала почти по едно и също време. Всеки път откривам нови и нови неща и усещам как вече съм успяла да овладея някои от техниките.

Все пак ми е трудно да ви препоръчам книгата… Не защото не е добра, напротив, но ако това ще бъде първият ви допир с НЛП , има риск да не ви допадне… На места се изисква твърде абстрактно мислене, а някои техники лесно могат да попаднат в графа „чиста манипулация”. *При все, че има манипулация към/за по-добро.*

Докато я четях този път, си мислих, че това е материя, която най-добре би се възприела като лекция или семинар… Виждаш, чуваш, правиш. Така би спечелила и най-много доверие.

Казвам го, защото не малко приятели и познати, които са чули за НЛП и са прочели тук там нещичко, бързо се отказват. А има толкова прекрасни идеи, които работят на 100%!!!

Това, което аз отчитам за най-полезното, на което НЛП учи, е вярата в собствените ти възможности и силата на позитивното мислене. Не на последно място и многократното повтаряне на факта, че хората са различни, мислят в различни модели, имат различни ценности и т.н., и това не означава, че някои са по-добри или по-лоши, а че при общуването трябва да се подхожда с по-голямо разбиране, търпение, спокойствие. Има още

Робин Шарма и „Светецът, сърфистът и корпоративния директор“

Човекът, който ме откри за НЛП още докато бях в първи курс, а после ме научи и, че „ако човек иска да се развива, трябва да намери зоната си на комфорт и да излезе от нея”, наскоро ми подари една прекрасна книжка от Робин Шарма- „Светецът, сърфистът и корпоративният директор.”

Книга, която ме подсети, че както има филми, които трябва да се гледат профилактично, същото е с жанра литература предназначен да ни направи по-щастливи и да ни научи как да живеем по-пълноценно.

Книги, които не разкриват кой знае какви истини и тайни, но ни напомнят много такива, които съзнателно забравяме или към които просто не искаме да се върнем. Защото е по-лесно. Да гледаш без да виждаш.

За разлика от последната книга, за която писах, тук всяка страница е цветна и в празното поле се виждат удивителни знаци. Ако напиша всичко, което ме е накарало да спра за миг и да си кажа „ех, че вярно…и толкова простичко казано…” ще трябва да препиша цялата книга. (А това, както знаем, не е позволено ;-) )

Ще споделя само най-, най-, в моята класация и препоръчвам книгата с две ръце. Въпреки, че като обем може и да е наполовина, защото много идеи се преповтарят- къде с други, къде със същите думи. Въпреки, че не съм съгласна с абсолютно всичко.

Такива книги ни правят по-добри. И нас, и отношенията ни с околните и света.
Помагат ни да се върнем в „правилния” път и да поемем в „правилната” посока.
А кое е правилно, определяш ти.
Има още