(Не)правилни мечти

Вече час и нещо гледам клипчета в Ted.com (перфектно начало за неделното утро ;-)) и си мисля как това, че не живеем в свят, такъв, какъвто ни се иска, е проблем най-вече на не-правилни мечти…

Ще попитате как може мечтите да са грешни, при положение, че са лични, че всеки от нас е различен, че имаме свобода на избор, че въображението не познава граници, и пр.

Може. Когато са свързани само с теб.

Мечтите трябва да са обвързани с кауза, по-голяма от теб.

Само така имат смисъл.
Само така всичко има смисъл.

Не е лошо ако, примерно, мечтата ти е да станеш много много богат. Съвсем не.
По-важното е да имаш отговор „защо“? Дали за да си купиш последен модел ферари или за да можеш да сбъдваш повече мечти на хората, около теб?

Ти избираш.

П.П. Това е и видеото, което ме наведе към тези мисли…Като стигнете 16:05 и пред вас излезе един сладур, с е толкова простичко желание, ще разберете какви щастливци сме всички… А и не само от него. И именно защото сме щастливци, и това, за което те мечтаят, ние го имаме като даденост, трябва да мечтаем за неща със смисъл, който не може да се измери в цифри.

Какво харесвам… :)

img_4103

Поканена да споделя любими неща, минути преди да избягам от Бургас и да се скрия сред зелено и тихо, сядам, за да нахвърля каквото-първо-ми-дойде-наум, а съм сигурна, че до края на деня ще се сетя за още поне три пъти по толкова и ще се питам как така съм ги пропуснала… Но нищо. По-важното е, че има и още, и още…

Животът е избор на желание и ако вашето е да имате причини да се усмихвате, то, вярвайте ми, ще си намерите не една, а 1001 :)

*Харесвам, обожавам, обичам…*

Да се събудя рано, огряна от слънчеви лъчи, да се усмихна, да си пусна музика, да си направя закуска, но така, тертиплийската както се казва, като за снимка, а после с чаша кафе, мляко и какао (като 3 в 1, но по-хубаво ;-)), да седна пред компютъра и да знам, че имам време за всичко...

Да пътувам. Часовете преди и след като стигна желаната точка. Часовете на очакванията и на равносметката. Минутите за размисъл, близо до прозореца. Мигове за опознаване. На себе си, на света.

Прегръдките и кратките целувки, вплетените ръце, и сутрините след. Илюзията, че я има. Любовта. Има още

За неговите, техните, твоите и моите мечти…

Нали знаете как понякога сме склонни да задаваме въпрос само защото тайничко се надяваме да ни го върнат с едно “а ти?”. Стар трик при силно желание да споделиш , да се похвалиш или да се оплачеш с нещо. Уловката е, че е необходим Някой, на когото да зададеш въпроса и този Някой не може да е просто някой, а трябва да е Някой, на когото му пука за теб и Някой, който да умее да чете между редовете. Как да ви убедя сега, че животът е лесен ;-)

Колкото и време в очакване на този Някой да отделих през последния час, така и си останах сама в стаята. Представях си как ще влезе и още от вратата ще запитам :

”За какво си мечтаеш точно, ама точно в този момент?”

Ще се учуди, ще помисли минута-две, ще се усмихне и ще каже нещо забавно от типа на „как звучи едно здравей, преди да ме обстреляш с въпроси? :) „. „Става“, с на свой ред усмивка, ще отговоря. После идва частта, в която се надявам този Някой да е достатъчно наблюдателен, за да попита “а ти?”.

“Аз си мечтая да напиша най-доброто заглавие.”
“Заглавие на какво?”
“На една приказка за мечтите. Неговите, техните, моите, твоите…. “
„И защо трябва да е толкова специално?“
„Защото искам да споделя тази приказка с възможно най-много хора. Знам, че ще им хареса. Докато я гледат ще се усмихват, на места ще се смеят, на други ще мечтаят, ще почувстват желанието да станат по-добри. Дори ако последното продължи само минути след края, пак си струва, защото един ден може се върнат отново към нея и този път да станат по-добри за ден, месец, година, завинаги… Това е като да имаш новина, която искаш да изкрещиш на целия свят. Хубава, при това. Не е като да се случва всеки ден…“

Улавям се как мога да продължа до безкрайност с този измислен диалог между мен и мен, но тъй като последното, което искам е този пост да бъде за мен, спирам дотук.

Това са част 0,1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 и 10 от последната лекция на болен от рак професор. Проф. Randy Pausch. Има още