Стивън Кинг: За писането: мемоари на занаята

Него всички го четат. *Дори тези, на които косата им побелява при вида на книга… *
Никога не съм разбирала как човек може да реши да чете само един автор и това да е Стивън Кинг.

До тази книга, признавам, не бях чела нищо негово, но скоро може и да посегна към „Мъртвата зона“ :)

„За писането: мемоари на занаята“ няма да ви направи писатели, но се чете лесно, увлекателно и е пълна с добри идеи. Затова и най-добре я четете с лист и химикал. А дизайнът на корицата буди усмивки :) Всеки сам трябва да избере кои съвети да запомни, кои да забрави, затова ще сложа само няколко цитата, които много ми харесаха :) :

„Вярвах ( и още вярвам), че вратите са повече, отколкото човек би могъл да отвори през целия си живот.“

„Животът не е опора на изкуството. Точно обратното е.“

„… в действителност романите са писма до определен човек.“ (не е негова мисъл, но и той не знае на кого е :) )

„Писането не е живот, но мисля, че понякога може да бъде път, който те връща обратно към живота.“

„Писането е магия, сокът на живота- подобно на всяко друго творчество. И този сок е безплатен. Така че пийте.“ Има още

За домашните любимци и връзките : )

Докато си пиша една от четирите курсовите работи (не, не се оплаквам ;-) ) от време на време слушах “Али Макбийл” по Fox life… Не знам точно кой епизод даваха, но завърши така:

“Имам приятел, който не иска да си купи куче, защото когато умре ще му бъде много тъжно. Може би същото е с връзките”. Има още