8 март

„Днес много жени изпитват неясна тъга. Макар да успяваме да свършим всичко, което сме набелязали, имаме чувството, че нещо  ни липсва, и напразно търсим отговора някъде настрани. А най-често грешката ни е в това, че сме откъснати от истинското ни „аз“.“ (Емили Хенкок)

Години наред докато живяхме у дома, баща ми будеше мен и сестра ми с цвете на този ден. Така отраснахме с идеята, че осми март е денят, в който мъжете отделят една идея повече внимание и грижа към любимите си жени – съпруги, майки, дъщери, сестри, приятелки. Нищо твърде специално, голямо или скъпо, просто малки жестове на любов и признателност – букет лалета, закуска в леглото, отмяна на някоя домакинска работа, за да ти подари време на теб, и други такива дребни неща, които често забравяме. Не за сметка на останалите дни, а като заслужен бонус към тях.

Миналогодишния осми март, обаче, остави след себе си въпроса кой празнува днес? Още рано сутринта, в асансьора към офиса, колега чу как си честитим празника с колежка и учуден попита защо? “Този празник не е за вас, той е на майките.” Незначителна случка, навярно, която, обаче цяла година напомняше за себе си и за моите страхове- достатъчно жена ли съм, за да празнувам днес?

Година по-късно до името ми вече стоят съпруга-и-майка. И да, днес сърцето ми е по-пълно, аз се чувствам по-завършена, но продължавам да мисля този коментар. Днешния ден трябва да е за всички жени, без да му слагаме рамки – твърде много са нещата, които ни правят жени и това, всъщност, е чудесно.

Затова днес на себе си и на вас пожелавам сърца, спокойни от направените избори, и топли от ежедневни жестове на любов, грижа и признателност. И нека не бягаме, а прегръщаме нашето истинско Аз. Честит празник! <3

Някъде, над покривите на града…

любимо място, което преди години събираше тъгите ми и ги правеше още по-тежки и трудни за преглъщане.

***

„Дали съм ти по силите? Не знам…
Аз даже и на себе си съм трудна.“

„…Ако и с тебе пак ще съм сама,
е по-добре да спра да те измислям.“

„[…] Но… каквото било-било.
Ние с теб май изобщо не бяхме…“

„… Само сънувам любовта.
Събудя ли се, я пропускам…“

„…Отдавна съм отвикнала да спя.
[…] Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.“

„Човекът, който раздава усмивки,
оставя на прага си късче тъга.“

„… Поетите са чиста свобода.
По малко самота и тихост.
Поетитете са… Просто са.
И никога не пишат стихове.“

„… Опитомяваме си чувствата. Не лисици.“

Из „Някъде, над покривите на града…“, Радосвета Аврамова

събрани

Отдавна не съм събирала разни хубави (за мен) неща за споделяне, а пък идва уикенд… та, enjoy :)

Три билборда извън Ебинг, Мисури и The Glass Castle. Не помня кога за последно съм гледала нещо по-добро и по-смислено.

В тази връзка попаднах и на интересен проект- Muby – със селекция на хубави филми, които по-рядко се намират. Не съм го пробвала още, но обмислям free trial.

Нов проект на смислени хора, които имам удоволствието да познавам. Спечелиха ме още с първата статия (отговор?) на Нева Мичева – Езици и гледища.

Всичките 40 за 40 на Вера.

Сайт (онлайн радио?), който ти помага да работиш по-фокусирано или да си почиваш по-добре.

И малко гурме за край – едно място, което отдавна искахме да посетим, но чакахме повод. Не пропускайте десерта им Шехерезада – една седмица по-късно продължавам да го мисля/ сънувам/ мечтая :)

“Go deeper, not wider”

Photo credit: Death to Stock

В края на един любим месец-начало, който стана такъв едва след като го освободих от всички очаквания, обещания, to do списъци и прочие „мога-по-добре“ / „искам-повече“ състояния на ума, и избрах да го живея б-а-в-н-о, попаднах на хубава идея.

За година, в която не търсиш какво ново да добавиш, купиш, научиш, започнеш, а обратно – посвещаваш на завършването.

На книгата, която започна, но остави по средата.
На онзи проект с хилядата чернови.
На хората, които вече присъстват в живота ти и за които все няма време.
На всичко онова, което прехвърляш от списък в списък и все ти се изплъзва.

Година, в която да се обърнеш навътре, не навън, да обхванеш вече натрупаното (а то, сигурна съм, не е малко) и да избереш какво да го правиш преди да се потопиш в поредното ново.

И въпреки, че вече си избрах дума на година (за нея друг път), много ми се иска 2018-та да бъде и година на събиране и разчистване.

Защото хубавините в живота изискват фокус, пространство и грижа.

А те имат нужда от граници, за да се разгърнат.

hygge

Първата ми среща с хюга бе в един късен февруарски следобед повече от десет години назад, с много сняг и още повече студ, в най-северната точка от личната ми пътешественическа карта – Трондхайм, Норвегия. Случи се в къщата на семейството, чийто гост бях – дом с много светлина, масивни дървени мебели и нито една излишна вещ. Усещане за уют, топлина, красота и спокойствие. Дом, в който душата се събира.

Там за първи път си пожелах да имам френска преса за кафе – хареса ми сутрешния ритуал на приготвяне на кафето и оставянето му на масата, откъдето всеки член от семейството си наливаше, докато кухнята ухаеше на нов ден. Пак там заобичах и горещ шоколад в късния следобед, но не от чаша, а от купа – все едно е прегръдка.

***

Днес хюга е тренд, който се приписва основно на датчаните. За мен е изкуство, което съществува навсякъде по света, в сърцата на хората, които живеят в хармония със себе си и умеят да се свързват с пространства и хора. Затова и най-много ми харесва определението, че хюга е изкуството да създадеш комфорт за душата.

***

Моята хюга е предимно у дома, а когато е навън е в домовете на приятели, които споделят същата любов и грижа към домовете си или 2-3 любими кафенета, които ми носят усещане за ред, красота, забавяне на ритъма.

У дома намирам хюга във вълненото ми одеяло, барбарона до камината, любимата чаша с любимата топла напитка (кафе с бейлис ), стоенето на пода, гледането на филм с приятели, декорацията на масата, библиотеката. Хюга е още всяка бавна сутрин у дома, всяка неделя, всеки дъждовен ден и всяко (първо) снежно утро. Хюга е кухнята да ухае на домашен сладкиш или на любимо ястие с много подправки. Хюга са цветята на масата, кутията с бонбони, събирани от пътешествия по света, импровизирания ни бар с различни видове алкохол за всеки вкус.

Навън, освен в любимите места, хюга е в големите вълнени шалове, чаша топло капучино в ръка, моята си лична бутилка за вода, любимата раница, удобния аутфит. Всеки залез, също.

Или хюга е всичко онова, което кара светът ми да спре и подканва безвремието да влезе.

***

През изминалата година пренаредихме много от нещата вкъщи, подарявахме и изхвърляхме, но знам, че може още и това още влиза в целите за годината. Да направим дома си още по-хюга, още по-минималистичен, с възможно най-малко предмети и най-много светлина и пространство. А в wish list-a влизат десертни чинии, порцеланова ваза, ленена покривка, дървен поднос.

***

Любими цитати от „Малък наръчник по хюга“

„Хюга манифест: 1. Атмосфера. 2.Присъствие. 3. Удоволствие. 4. Равенство. 5. Благодарност. 6. Хармония. 7. Комфорт. 8. Примирие. 9. Общност. 10. Убежище.“

„…хюга представлява търсене на щастието в ежедневието.“

„Щастието се крие най-вече в дребните удобства или удоволствия, които се случват всеки ден, а не толкова в големия късмет, който идва твърде рядко.“ (Б. Франклин)

Любими цитати от „Книга за хюга“

„Хюга е умението да усещаш вътрешния си мир и способността да даряваш спокойствие на околните. Тя е чувство на уют, на сигурност, на спокойствие, на закрила. Хюга е състояние, в което се чувстваш еднакво добре, както когато си насаме със себе си, така и когато си във връзка с хора или места, които те привличат, предразполагат, вдъхновяват и ти дават увереност. За да почувстваш хюга, трябва да си способен на интимност и обвързване. Тя е умението да принадлежиш на момента и на човека до себе си. Хюга е усещането за щастие и пълна удоволетвореност.“

„Хюга ни помага да разберем и осмислим разликата между това да си сам и това да си самотен.“

„Хюга е самото взаимодействие между задачите от ежедневието, материалното и жестовете на грижа и внимание.“

„Чувството за благополучие идва когато се движим в ритъм със собствения си свят и си доставяме малки удоволствия.“

„Целта на хюга е да се чувстваме щастливи от начина си на живот.“

„Простотата е начин на съществуване, не на живот.“

KINFOLK

Страстта ми към списанията и особено към онези, сътворени с мисъл и стил, които на вид и на допир носят усещане за красота, за нещо, което може да остане във времето, ме отведе до първия (за мен) брой на Kinfolk (закупен през любимия hygge shop).

Прочетох го от корица до корица, водена от детско любопитство и желание за откривателство. Почти всички имена на хора и на брандове ми бяха чужди, но и почти всички статии и интервюта оставиха след себе си храна за размисъл- било то въпрос, мисъл, откровение.

Четох наскоро, че за креативността е от критично значение да не се затваряш в етикети и кутии „това е мое, това не“, а да си отворен. Да експериментираш, да се оставиш на течението дори, за да се събудиш един ден и да свържеш едно с две и три. Защото иновативното често е именно комбинация между неща, които никой преди теб не е мислил в едно цяло.

Или с други думи, излизането от зоната на комфорт не винаги е нещо трудно и страшно и понякога всичко, което изисква е съзнание, отворено за изненади.

Пожелавам ви повече такива моменти.

„Bravery is the essence of sport: To play, to fight, to challenge the body and the mind…“

„Every day, we’re bombarded with images and messages prescribing how we should look, work and act. Success stories saturate the internet and social media, without any mention of the frustration or years spent toiling away to reach that point. We are led to believe that perfection is attainable.“

„Think about why you want to accomplish a goal, rather than focusing on the outcome.“

„Did you ever see a cloud that was misshapen? Or a badly designed wave? No, they always do the right thing.“ (Alan Watts)

„The stupid are cocksure while the intelligent are full of doubt.“ (Bertrand Russell)

„…Not surprisingly, she thinks in terms of projects and discoveries, not trajectory and career.“

„The success of a dinner is, without doubt, dependent on the guests invited.“

„Mindful living, clean eating and authenticity: The aspirations of this decade are less Sex and the City, more Little House on the Prairie.“

„[Leaving the city] you have to readjust where your confidence and self-esteem come from.“

„… until the industry revolution, most people were eating healthy by default: a lot of vegetables and a bit of meat.“

„Art is like sex. If you don’t relax, you won’t enjoy it.“

„Talent is a pursued interest“ (Bob Ross)