Бързай бавно

Такава, каквато съм

Posted in списания by Мария Василева on 8 октомври 2017

С първият си брой на Amica се срещнах февруари 2007 в общежитието във Варшава. Тогава още съвсем нищо не разбирах нито от писане, нито от графично оформление, но хубавите текстове в комбинация с изчистената визия по страниците на списанието, ме спечелиха до днес, десет години по-късно.

Няма да преувелича ако кажа, че порастнах заедно със списанието, с неговите истории, хора, уроци. Всеки брой идваше точно навреме, с думи, които провокират, остават следи, задават въпроси, а понякога и посока.

През последните 2-3 години, обаче, точно тази му страна, за мен лично започна да се губи. Пак имаше срещи с интересни хора, имаше кадри, които ти пълнят очите с „искам!“, но не беше същото. До днес и новият им брой- „Amica на десет“.

Топло, топло препоръчвам.

„Колко хубав може да бъде животът, когато не се налага да пишеш за него, нали?“ (Богдана Златева)

„Мисля, че изкуството помага на вярата, защото развива способността ни да търсим и да се доверяваме на невидимото. А красотата му прави сърцата ни по-отзивчиви.“ (Богдана Златева)

„Малката революция, която направих, беше да регулирам усилията си, да ги концентрирам в една посока.“ (Светослав Тодоров)

„In в живота ми е свободата да казвам „Не“. без чувство на вина, по-грижовното отношение към мен самата. Out са хората, които ме натоварват, израза „в смисъл“ и някои страхове.“ (Анелия Дионисова)

„Щастието е клише. Хубавата храна, хубавият секс, хубавото вино, здравите и усмихнати деца, неговата ръка върху моята, вечерята в градината на мама и татко, толкова много баналности…“ (Анелия Дионисова)

„Личната ми революция е смелостта да напусна зоната си на комфорт и да не копнея за връщане обратно.“ (Нора Шопова).

„Личната ми революция е да не съдя хората!“ (Диан Динев)

„Когато живееш на един океан разстояние от най-близките си, порастваш, но и остаряваш далеч от тях.“ (Мариан Кюрпанов)

„Спрях да се състезавам, защото разбрах в какво съм добра.“ (Мира Лазарова)

„Щастието винаги е в любовта. Не мога да си представя, че има друго.“ (Мира Лазарова)

„Нямам концепция за щастието. Но знам какво е нещастие- винаги да искаш да си другаде.“ (Лидия Манолова)

„Несправедливо е, но е вярно: мъжете обичат с очите си.“ (Ваня Николова)

„… осмислям живота си през два полюса – на съзидание и на моменти на тотално разпускане.“ (Кристиана Илиева)