Good enough is okay too

Мили хора,

Щадете се повече.

Избирайте битките си бавно и внимателно.

Помнете, че нищо не е на всяка цена.

Знайте какво ви е най-важно във всеки момент,

но и не се страхувайте да предприемате промяна

ако времето и е дошло…

Бъдете перфекционисти там, където сте най-силни

или там, където ви е най-ценно.

Не във всичко.

Научете да се приемате good enough за резултат не от слабост,

а като свобода да разгърнете потенциала си някъде другаде,

където има повече смисъл или повече нужда от вас.

Прощавайте си по-често.

Започвайте отначало колкото пъти трябва.

Обръщайте си внимание и си давайте почивка.

Не е истина, че човек не може да има всичко.

Може, само не наведнъж.

Най-щастливите хора, които познавам, умело балансират задачите си

и често правят одит на дните си.

Могат да казват не,

да правят пауза,

или да започват отначало.

Без вина.

Най-успешните хора, които познавам,

избират отговорността и свободата на личния избор

пред очакаванията на семейство, приятели, общество.

Умеят да чуват ума и да следват сърцето си.

И се щадят.

Не от работа и не от болка.

От разпиляване.

„Бенджамин Франклин. Автобиография.“

Голямо клише е да посочиш Бенджамин Франклин като вдъхновение, но е и също толкова трудно да избягаш от него ако те интересуват теми като (само)дисциплина, любопитство към света, предприемачество.

Каквото и да споделя за него ще е изтъркано, затова оставям тук най-любимите си цитати от книгата и топло я препоръчвам :)

„… нищо не може да бъде полезно, ако не е направено по честен начин.“

„…запазих навика да се изразявам предпазливо и никога да не използвам доводи, които могат да бъдат обърнати срещу мен, или думи като „със сигурност“ и „несъмнено“, изразяваши твърда убеденост.“

„Ако целиш да се информираш и обогатиш от чуждото знание, но същевременно не желаеш да промениш нито йота мнението си, скромният, разумен човек, който не търпи излишни спорове, ще те остави да говориш необезпокоявано, затънал в грешките си.“

„Понякога от страх да не го помислят за бедняк човек е по-щедър, когато има по-малко пари, отколкото ако са повече.“

„Човешкият характер е сложно нещо и благоразумието невинаги е присъщо на зрялата възраст, както и младостта невинаги е лишена от него.“

„…Ето колко удобно е, че сме разумни същества – можем да намерим или да измислим разумна причина за всичко, което сме решили да направим.“

„Попитах я как при този начин на живот намира занимание на изповедника- разказа ми хазяйката.- А тя ми отговори: „О, човек никога не може да избяга от греховни мисли.“

„… създадох у момчетата навик да си вършат добре работата и желание да се развиват.“

„… нещата действително могат да бъдат „добри“ или „лоши“, но не защото са позволени или забранени от Библията, а защото са полезни или вредни за хората.“

„… внимавах не само да съм в действителност трудолюбив и пестелив, но и никога да не давам повод да ме подозират в обратното.“

„Опитите за влияние върху характера на човека в по-късна възраст, са не само закъснели, а и безполезни. Именно в юношеските си години човек изгражда основните си навици и предразсъдаци; тогава избира занаят, набелязва си цели и изгражда семейство. Следователно в младостта той получава насока; в младостта се формира образованието дори на следващото поколение; в младостта се определя личният и обществен характер; и тъй като от младостта животът продължава неразривно към зрялата възраст, той трябва да започне добре още тогава, преди човек да се обвърже със значими начинания.“

„Най-близкото нещо до натрупването на собствен житейски опит е възможността да прочетем за живота на други хора.“

„… човек трябва да изгради поведението си така, че да бъде подходящо за целия му живот занапред.“

„… може би повече хора не могат да развият ума и характера си поради липса на знание как да го направят, отколкото заради недостиг на време или желание.“

„Една малка жертва на личното самолюбие донася големи дивиденти в бъдеще.“

„Ако човек е прилежен в занаята си, той ще стои с царете, а не с просяцити.“

„Исках да живея, без никога да греша; щях да овладея всички изкушения, произтичащи от естествената предразположеност, навик или лоша компания.“

„Дори си забраних, в съгласие със стария закон на „Хунто“, да използвам думи и изрази, говорещи за непоколебима убеденост, като „със сигурност“, „несъмнено“, и прочие; а ги заменях с такива като „смятам“, „предполагам“ или „струва ми се“.“

„В действителност едва ли има човешка страст, по-трудна за обуздаване от гордостта.[…]… защото ако си мисля, че съм я преодолял напълно, това би означавало, че се гордея със смирението си.“

„… защото съм убеден, че един човек с приемливи способности би могъл да предизвика огромни промени и да извърши велики дела за човечеството, ако има добър план и успее да се абстрахира от всички забавления и странични дела, отвличащи вниманието му, за да превърне този план в своя единствена цел и занимание.“

„Един и същи кораб, подготвен според преценката и заповедите на един капитан, може да плава по-бързо или по-бавно, отколкото ако го управлява друг.“

Закъде бързаш, Мария?

Как да се завърна там, където не съм била?

Как да получа онова, от което сама се отказах?

Незапочнато, неслучено, незавършено или… незаслужено?

Кое е първо – страха или срама?

Кога ще бъда достаъчно добра?

И какво, кажете ми, какво правим с идеалите?

***
първи ден в група за споделяне на собствен опит.

въпроси, уроци, (с)мисли.

и едно усещане, че бързам, бързам, бързам…

***
но пък и не съм била по-себе си от толкова отдавна.

всъщност, знам колко точно.

д-е-с-е-т години.

помниш ли?

p.s. девет са. пак избързах.

…. любовта е действие.

любовта е действиe, повтарям (си) всеки ден.

действие първо към себе си – не можем да обичаме или да бъдем обичани ако сами не сме щастливи със себе си. спокойни също.

после действие към най-близките ни – не по празници, тогава е лесно, а в дните, през малките жестове, с правилните думи, в приемането, в подкрепата. нерядко и в компромисите, доколкото не ни струват много и ни оставят верни на себе си.

и накрая, действие към дома ни – не в многото, а в малкото. в реда, светлината, пространството, което ни събира и зарежда.

затова и няма значение дали и какво (ще) празнуваме, а само къде е фокусът ни.

в правенето или в говоренето?

***
спомням си ясно седмицата около миналия 14-ти февруари.

страха след излизането от болницата.

справям ли се? готова ли съм наистина? добра майка ли съм?

гигантски страх, който през онези първи дни се опитваше трайно да си проправи път до-и-в мен.

и за съвсем малко успя, признавам.

но Любовта – на съпруга ми, на сестра ми, на родителите ми, на приятелите ми- бе по-силна.

внесе спокойствие, увереност, вяра, опора и в рамките на само три дни вече можех и знаех.

изведнъж чувах и следвах вътрешния си глас и се чувствах свързана с Природата, както никога преди.

открих и една по-висша мъдрост, която днес съм сигурна, че съм носила в себе си, но не съм (я) разбирала.

и всичко това се случи благодарение на-и-през любовта.

любов, която не ни дава криле, а просто ни напомня, че можем да летим.

и че всичко ще бъде наред.

ще е.

Денят, в който (се) родих

Здравей, дете!

Днес празнуваш първата си година в този забързан, цветен и понякога труден за осмисляне свят. Но също свят, който ни позволява да мечтаем и да сбъдваме. Да сме.

Появата ти в моето малко и лично парченце от този свят, донесе най-големият ми урок по случване. Ясен и категоричен отговор на Вселената, че я има и че (ни) чува.

Даде ми мъдростта да приемам трудното като част от пътя, без съпротива, и замени страха със смелост, стига да съм си написала домашното и научила уроците. Стига да знам защо нещо ми е важно, защо искам да ми се случи.

Раждането ти ме върна в центъра ми. Или, по-точно, откри го за мен. Онова пространство, в което човек се свързва с нещо по-висше от него, там, където прегръщаш най-смелите си мечти и знаеш, че те са твоя Път. Знаеш, че постигайки ги ще си бъдеш у дома. Не помня някога преди да съм имала по-ясна посока и повече енергия за действие отсега. За заявяване пред света също. Вместо да ме затвориш, да ме ограничиш, да ме смалиш, ти направи точно обратното. Даде ми криле. Да бъда.

По един тих и деликатен начин ме направи не само по-чувствителна към себе си, но и към Другите. По-добра, по-автентична. Спокойна да бъда себе си. Горда да бъда себе си.

Знаеш ли, преди появата ти не разбирах хората, които черпят за рождените дни на децата си. Днес знам, че родителят и още повече майката, може да има много рождени дни. Защото с всяко дете, се раждаме и ние.

Благодаря ти, че направи първата ми година като майка щастие и ми подари усещане за завършеност като никое друго.

От цялото си сърце ти желая да растеш здрав, любопитен, смел, силен. Да запазиш тази твоя усмивка, която всички така обичаме и да имаш много поводи да изпитваш радост, благодарност и любов в дните си. Да откриеш своя си център по-рано, отколкото по-късно.

И нека преминаваш през предизвикателствата на живота така, както през тази твоя първа година. С лекота и заобграден от хора, които те обичат и подкрепят.

Знай, че ние с баща ти не спираме да благодарим за срещата ни с теб и да правим всичко по силите си да заслужим този първи твой избор.

Да бъдем своите най-добри версии.

За теб.

Честит първи рожден ден, Алек!

С обич и благодарност,

Мама

„Дарът на терапията“, Ървин Д. Ялом

„Дарът на терапията“ е първият ми допир до творчеството на Ървин Ялом. Нещо средно между практическо ръководство към бъдещи терапевти и обобщение на личния стил на работа на автора, практикуващ психоаналитик. Чете се бързо, не е претенциозна и не изисква някаква особена подготовка, за да бъде разбрана, т.е. би могла потенциално да бъде интересна на всеки.

И точно в това е проблемът, според мен. Защото да пишеш за живата терапия, ако мога така да я нарека, е като упражнение по баланс на въже. От едната страна на въжето стои популярната психология с нейния повърхностен прочит на важни житейски въпроси, а от другата е задълбоченото изследване на случаи от практиката, което би било оценено от сравнително малка и взискателна аудитория. Да не залитнеш в едната или в другата крайност е трудна задача и ако мога да направя сравнение с „Осъзнат живот…“, то за мен Стивън Грос се справя по-добре.

Да се върна, обаче, на „Дарът на терапията“.

Още в самото начало Ялом споделя, че се опитва да индивидуализира терапията за всеки пациент като използва различни подходи, но най-често изхожда от междуличностната отправна рамка, в чийто фокус са взаимоотношенията ни с важните фигури в нашия живот, или екзистенциалната, в която разграничава четири базисни притеснения, с които човек се сблъсква – смъртта, изолацията, смисълът на живота и свободата. (В новите бележки към изданието, Ялом пише „никога не съм смятал екзистенциалния подход за самостоятелна терапевтична школа.“) Съветите в книгата са разделени именно по тези теми, а в центъра им стои личността на терапевта – най-ценният инструмент на терапията.

***
Трудно ми е да реша искам ли да я препоръчам или не. Откровено казано, ако нямах интереси в областта на терапията, не съм сигурна дали бих и обърнала внимание. От друга страна пък, не бих казала, че ми даде много, освен, че ме накара да преосмисля границите на връзката клиент-терапевт. И ако досега по-скоро подкрепях идеята за автентичността на терапевта и неговото саморазкриване, признаване на собствените му грешки и т.н., през споделеното от Ялом започнах да се съмнявам в правотата на това… равноправие. (Примерите с по-близкия, по-човешкия, физически, контакт ми се струват съвсем смели. Или направо опасни.) Т.е., при мен книгата имаше обратен на търсения ефект.

Но това, всъщност, е много ценно само по себе си, нали?

„В самата си същност процесът на терапията трябва да е спонтанен – вечно течащи води…“

„Решенията са скъпи, защото изискват отказване.“

„Понякога просто напомням на пациентите, че рано или късно ще трябва да се откажат от целта да имат по-добро минало.“

„Има едно-единствено истинско свойство на романтичната любов: тя никога не остава – преходността е част от природата на влюбеност.“

„… съществува връзка между степента на тревожност от смъртта и степента, до която човек се е реализирал.“

2018

От майка ми знам, че няма лошо време. Времето просто е. Навярно това е бил първият ми урок по приемане без съпротиви. Същият, който направи 2018-та лека и приятна и ме спаси от капаните на всички „защо сега….?“ в новата ми роля на майка. Всяка задача – хранене, преобличане, приспиване – разглеждах не като тежест, а като повод за близост, за общуване, за свързване. Така, както за децата всяко време е време за игра.

За този и други ценни уроци от годината си мисля днес, в един тих и снежен неделен следобед, малко след средата на декември – време за разплащане и планиране.

***
Може би не е случайно, че започвам равносметката си в (от?) университета. Там, където се чувствам близо до центъра си. Вярвам, че тази първа година като майка нямаше да бъде това, което е, без връзката ми с психологията и наученото през последните две години.

Именно тук научих, че:

– не говорим на, а с бебето;
– бебето не плаче, за да (те) манипулира, а защото това е единственият начин, който познава, за да съобщи за свой дискомфорт;
– границите са нужни, крайностите – опасни;
– задачата на родителя е да придружава детето до момента, в който стане самостоятелен и е добре жената да запази своите роли, извън тази на майка, за да не се отвори дупка след години, която да я остави празна;

И най-важният урок – майката трябва да вярва на интуицията си, а близките и да не подлагат на съмнение всяко нейно решение; да следват повече, отколкото да (се) налагат.

Всичко това и още ми помогна да се справя с раждането, с кърменето и с цялостното гледане на първо дете все едно е второ. Без (излишен) стрес, с радост, спокойствие и приемане.

Не случайно думата на годината, която си бях избрала, бе motherhood. Година, в която най-важната ми задача бе да присъствам осъзнато в живота на детето ми, да му дам сигурност и любов. Обръщайки се назад вярвам, че се справям добре.

***
Освен година, посветена на сина ми, 2018-та бе и време, в което израснах като партньор и като дъщеря.

Раждането на дете в една двойка винаги я променя. При някои тази промяна е към по-лошо, дори и само временно, защото неизвестните, умората, фокуса върху новото човече, натежават и крадат от грижата към партньора. При други, обаче, детето заздравява връзката. Щастлива съм, че любовта на мъжа до мен само расте през времето и грижата, посветени на сина ни. Много помогнаха и опитите ни да запазим голяма част от любимите ни неща от живота преди– приятели, излизания, занимания, които ни носят смисъл. Винаги съм твърдяла, че детето не е причина животът да спре. И колкото по-щастливи от дните си са майката и бащата, толкова повече могат да дадат във връзката си с детето.

Веднъж станала майка, неизменно започваш да разбираш и своята по-добре :) Да знаеш какво и е струвало да бъде винаги тук и как зад всяко „облечи се“, „изпий си чая“, „не стой на течение“ се е криел страха от това да види детето си болно. Страх, който истински разбираш само в ролята си на майка. Както и много други неща, свързани с ежедневието на майка, които съм мислила, че разбирам, но не съм. Защото тук теория без практика няма тежест.

***
2018-та бе и година на преосмисляне на приятелствата ми и на създаване на нови, които, вярвам, ще бъдат по-устойчиви във времето, защото се срещаме вече изградени личности и ни е по-лесно да разпознаем с кого ни е смислено заедно и с кого не. Смислено и спокойно. Без поза, без страх да бъдеш себе си.

Между другото, една от хубавите изненади тази година бе колко естествено майчинството ме научи да отсявам, хора и неща, и да съм много, ама много придирчива към всяка минута време. Да решавам между да и не, без опция може би. Затова и отдавна не съм имала година, в която имах време за писане и четене, като през тази.

***
Накратко, оставям зад гърба си най-важната си лична година досега. Година, която донесе най-големият подарък, а с него дойдоха и даровете на увереността, осъзнатостта, посоката и тонове енергия за сбъдване, за действие.
За 2019-та година си пожелавам много енергия- у дома и обратно на работа. Да имам сили да се отстоявам в ситуациите, които са ми важни, но и да знам без кои битки мога. Да слушам и чувам повече. Да развивам силните си страни и да не търся оправдание на слабите си. Действията ми да са в синхрон със ценностите ми. И да обърна малко повече внимание на женското в мен, да бъда малко по-суетна. Време ми е, мисля, да се разделя с момичето в мен и да прегърна жената.А думата ми за 2019-та ще е practice what you preach. Вашата?Бъдете здрави и заобиколени с добри хора и смислени проекти,

Мария