Разговори с гълъби и дъжд …

„… Аз съм много далече от теб.
На една любов разстояние.“

„… Далеч от теб на себе си съм си близка.“

„… Дъждът е с вкус на бъдеща любов.“

„Не съм и предполагала, че ще останеш.
Видях душа ти – на пътешественик.
Направен си от кратки разстояния
между „единствени“ жени. […]“

„… Аз има нужда точно от това –
от мостове, които са прекъснати
и знаци „Няма път назад“…“

Из „Разговори с гълъби и дъжд“ на Радосвета Аврамова

П.П. Продълженение на „Някъде, над покритите на града…“

Някъде, над покривите на града…

любимо място, което преди години събираше тъгите ми и ги правеше още по-тежки и трудни за преглъщане.

***

„Дали съм ти по силите? Не знам…
Аз даже и на себе си съм трудна.“

„…Ако и с тебе пак ще съм сама,
е по-добре да спра да те измислям.“

„[…] Но… каквото било-било.
Ние с теб май изобщо не бяхме…“

„… Само сънувам любовта.
Събудя ли се, я пропускам…“

„…Отдавна съм отвикнала да спя.
[…] Откакто се открихме с Любовта
и се разбрахме да се разминаваме.“

„Човекът, който раздава усмивки,
оставя на прага си късче тъга.“

„… Поетите са чиста свобода.
По малко самота и тихост.
Поетитете са… Просто са.
И никога не пишат стихове.“

„… Опитомяваме си чувствата. Не лисици.“

Из „Някъде, над покривите на града…“, Радосвета Аврамова

бързай бавно в любовта, сърце

 

бързай бавно в любовта, сърце

недей се впуска отведнъж
с тук, сега, завинаги
пази я малко тази твоя обич

затупти в свой такт и ритъм
преди да се загубиш в чужд

знай, че
бързата любов –
от днес за утре
лекарство и терапия
голяма, далечна, забранена
извън време и заръки
ще те чупи по малко
и с търпението на един живот време

и кой каквото ще да казва
от мен помни –
счупеното рядко носи щастие
по-често – тъга

бързай бавно в любовта, сърце
каквото е твое, ще те намери

#КакСеСлушаДжаз #ВместоКрай

 

декември е вселена

на майка ми

декември е уют. кори от портокали. пукащи дърва. запалени свещи. червено вино. понякога розе. тихо пиано. вълнен шал и дебели чорапи. първи сняг.

декември е грижа. внимание и мисъл към най-любимите ти хора. подаръци. изненади. срещи. топло мляко с канела. писма и картички. очакване.

декември е искри и фойерверки. блясък. по улиците. в очите. светлини.

декември е (равно)сметки. разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. всяка неказана дума и закъснял жест. онзи телефонен разговор, който пропусна. пътуването, което не направи. работата, която не прие. думите, които не каза.

декември е обещания. наравно стари и нови. да бъдем по-добри. по-щедри. по-благодарни. да мечтаем повече.

декември е поглед навътре. носталгия по детството. по това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. по приказки с щастливи начала, не краища. по онова утре, което все търсим и все не стигаме.

декември е всичко в едно. най-студеният и най-топлият месец. най-пълният с хора и най-самотният. едновременно край и ново начало. прошка.

декември идва и си отива като сън. всяка година се питаш кога пак стана декември. никога няма да разбереш.

декември е вселена.

декември е уют. кори от портокали. пукащи дърва. запалени свещи. червено вино. понякога розе. тихо пиано. вълнен шал и дебели чорапи. първи сняг.

декември е грижа. внимание и мисъл към най-любимите ти хора. подаръци. изненади. срещи. топло мляко с канела. писма и картички. очакване.

декември е искри и фойерверки. блясък. по улиците. в очите. светлини.

декември е (равно)сметки. разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. всяка неказана дума и закъснял жест. онзи телефонен разговор, който пропусна. пътуването, което не направи. работата, която не прие. думите, които не каза.

декември е обещания. наравно стари и нови. да бъдем по-добри. по-щедри. по-благодарни. да мечтаем повече.

декември е поглед навътре. носталгия по детството. по това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. по приказки с щастливи начала, не краища. по онова утре, което все търсим и все не стигаме.

декември е всичко в едно. най-студеният и най-топлият месец. най-пълният с хора и най-самотният. едновременно край и ново начало. прошка.

декември идва и си отива като сън. всяка година се питаш кога пак стана декември. никога няма да разбереш.

декември е вселена.

#КакСеСлушаДжаз

 

– Ще си пожелаеш ли нещо тази Коледа?
– Сила. Да мога да си тръгвам, отвърна му бързо и без да се замисли.
– Хубаво пожелание. Помага, добави.

#КакСеСлушаДжаз #Разговори