из думите на деня

чета Peterson. урок по урок. стрела след стрела.

замисли ме за идеалите.

винаги горе, винаги сами, никога тук-и-сега.

илюзия за сбъдване, обречена на смърт, веднъж стъпила в бита.

***

да получаваш и да вземаш едно и също ли е?

желанието ми за близост до хора, от които да черпя, е ли опит за компенсиране на (мои) липси?

***

грях = преминаване на граница

чия?

***

историите, които сама си разказвам, истина ли са или пожелание?

***

един ден, два цвята.

червения победи белия.

***

когато нещо свършва, то винаги има край.

това, което често искаме е, всъщност, друг край.

по-щадящ, по-общ.

***

ужасно трудно ми е да играя себе си.

не.

ужасно трудно ми е да играя.

***

нямам нужда от повече думи.

мога ли да бъда друго?

***

мазохозъм, садизъм, sine qua non.

храна за размисъл.

Краят на кърменето и въпросите, които поставя

Да родя естествено бе избор, който винаги съм разглеждала като най-щадящ и за мен, и за детето. Вярвам, че това и е много важно, защото предполага равнопоставеност на ползите, а не саможертва. Предполага доза здравословен егоизъм, заключващ се в желанието ми за (себе)съхранение, за запазване целостта на тялото ми.

При кърменето, обаче, тази симетричност на ползите в перспектива е трудно уловима. Общуването майка-кърмаче като възможна награда за майката, е преживяване, извън думите, и свързването с него преди да настъпи радостта от кърменето, е ако не невъзможно, то трудно.

Затова и докато бях бременна знаех как искам да родя, но не бях съвсем убедена дали искам да кърмя. Не знаех и след като родих. Разбрах, че трябва да кърмя, когато на петия ден от раждането си, синът ни бе приет в болница без мен. Раздяла, която доведе до дълъг период на смесено хранене с 400-600мл. адаптирано мляко/ден. (опит, който навярно ще споделя в друг текст).

Разбрах, че искам да кърмя в края на третия, началото на четвъртия месец от раждането на Алек. Тогава, когато преборих добавката и преминахме на ексклузивно кърмене. Когато вътрешно се бях успокоила и бях влязла в ритъм. Когато бях повече любов, по-малко страх. И тогава, когато си казах, че не е нужно да повтарям модела на майка ми с мен – аз също съм карала тежка жълтеница, също съм била дохранвана и съответно, кърмена до третия месец. Когато си дадох позволение да мога повече.

Краят на кърменето

Краят на кърменето е най-трудното решение, което съм взимала като майка за тази първа наша година. Обратно на това, което си мислят много жени, които или не са кърмили, или са го правили за кратко в началото, когато е трудно, а често и болезнено, кърменето не тежи. Дори напротив, прави ежедневието ти много по-леко в чисто практичен аспект, извън отделянето на окситоцин, което съвсем не е за пренебрегване :)

Тази ми нагласа (за кърменето като нещо лесно и естествено) и връзката, която бях развила с детето ми, ми позволи да изляза от дома, когато Алек бе на 10 месеца (т.е. от декември’18) и да съвместявам стаж и работа с кърмене (сутрин, вечер, нощем) без проблем или дискомфорт за мен. (Природата е велика и невероятно приспособима!) Тъй като кърменето за мен, наред с много други неща, бе и личен успех, фактът, че съчетавах работа на пълен работен ден с кърмене, само увеличаваше гордостта ми :) (Важен момент за размисъл.)

През последните месеци, обаче, осъзнавах, че детето ми е готово за отбиване*, но не предприема нищо в тази посока само… Давах си сметка, че правя нещо грешно, но не знаех какво. Бях успяла да го науча да бъде с други хора за дълъг период от време (8 – 10 часа) без преживяване на загуба и търсене на “мама”. Можеше да бъде приспан за първия нощен сън от баща си, баба си, леля си. Лесно се свързваше с нови хора и ядеше с апетит.

Защо тогава в близост до мен продължаваше да бъде пристрастено кърмаче?

Тъй като сама не успявах да открия отговор на този въпрос, а успеха си като майка (или онова, което аз преживявам като успех) дължа на срещата си с психологията и анализата, реших да се обърна към психоаналитик- доц. Моника Богданова.

Много рано в разговора ни излезе въпроса не дали детето е готово, а дали аз съм готова? (Не бях.) Правех ли наистина опити да го отбивам или още се чудех сега или после? (Още се чудех.) Какво ми дава кърменето? (Спокойствие.) Имам ли с какво да го заменя, след като приключи? (Не бях мислила въобще по този въпрос.)

В момента на сесията ни, Алек тъкмо бе станал на година и 2 месеца. 10 дни по-късно официално приключих(ме) с кърменето, при това сравнително леко. И понеже често мненията около кърменето са много полюсни, ми се прииска да споделя малко от моя опит на човек, който 3+ месеца се е борил за всяка капка мляко (буквално) и който след 14 месеца кърмене се отказа от него (доброволно)…

НА КОГО КАЗВАМ “НЕ”?

Краят на кърменето, в същността си, е способността на майката да каже “Не”. Но “не” на кого? Лесният отговор тук е, разбира се, на детето. Но това “Не” може да бъде и на много други хора, около майката, които имат очаквания кърменето да продължи, поради една или друга (тяхна) причина. С други думи, една от първите ми задачи бе да обясня края на кърменето като трансформация, а не като загуба на любов и/или грижа към детето. Нещо, за което определено не си давах сметка като предизвикателство.

А МОГА ЛИ ВЪОБЩЕ ДА КАЗВАМ “НЕ”?

Възпитавана съм в строго определени граници, през много правила и много “не”-та. Съответно, дълго време във фантазията ми добрата майка е била със знак на равенство за либерална майка, майка, която не казва “не”. За щастие и тъкмо навреме психологията ме убеди в нуждата от граници :) , но по някаква причина бях поставила кърменето в една комфортна зона, в която не ми е важно да казвам “Не”. Целият контрол кога/къде бе в ръцете на Алек. Това означава, че след като се прибера у дома можех да го кърмя и 15 пъти за три часа, а нощем продължаваше да бъде с режим на новородено и се будеше през час и половина.

И ако първият въпрос ме изправи пред или срещу Другите, то този ме изправи срещу себе си. Трябваше да намеря правилните думи и да се науча да казвам “Не”, осъзнавайки, че това “Не” ме лишава от голямо удобство в редица ситуации на изнервено или плачещо бебе и носи след себе си нуждата от придобиване на ново знание/умение.

Учудващо за мен самата, бързо си изградих подход да отвличам вниманието на детето към игра и намалих кърменията до 1-2 преди заспиване. Дори бих казала, че общуването ни рязко се подобри.

КЪДЕ Е БАЩАТА?

Имам щастието мъжа до мен да бъде прекрасен партньор в грижите за детето и дома ни, което ни помогна не само да се съхраним през тази първа година на млади родители, но и самите ние да бъдем по-добри един към друг. Колкото и обаче, да бяхме наравно родители, като майка и студент по психология & обучаващ се терапевт, основните решения за отглеждането на детето – от хранене, през медицинска грижа, когато се налага, до възпитание, се взимаха от мен, а мъжът ми се доверяваше и се включваше в избраната посока.

Само, че при кърмене на поискване и, смея да твърдя, пристрастено кърмаче, края на кърменето не е еднократно действие, което мога да предприема сама, а партньорът ми да се включи в последствие. Напротив, то изисква активно участие от Друг човек, най-добре от Бащата. Защото е процес.

Този въпрос ми помогна да осъзная най-важното: пространството, което края на кърменето отваря, е пространство на Бащата.

Не само като му дава основна роля във въвеждането на новата реалност, а и като му позволява да влезе като равноправен родител. Защото в един по-широк план, след края на кърменето, майка и баща могат да бъдат взаимозаменяеми.

Моето предизвикателство тук бе в първата част – да се отдръпна, съвсем символично дори, отделяйки се в друга стая, и да се доверя на мъжа ми, че той може и ще се справи сам. Страх от настъпването на взаимозаменяемост нямах, защото нямах страх да изляза от дома и да се върна в “живия живот”. (Също важно да се отбележе.)

Преживяване на липсата за свързаност

След първите шест месеци, за мен кърменето бе повече свързване майка-дете, отколкото хранене. Свързване като никое друго, което много напомня на времето, в което детето е било в утробата ни. Когато сме били две-в-едно. Или, по-точно, когато сме били едно.

И това е едно безценно усещане, от което не можеш да се откажеш с лека ръка. Признавам, че първата седмица след като спрях да кърмя, имах десетки пориви да се върна обратно в тази свързаност. Нямах преживяване за победа, а за загуба. При това загуба на нещо, което никога няма да се върне. Безвъзвратна загуба.

Загуба, която успях да преодолея през разума. През отказа да виждам кърменето като нещо различно от очакванията ни към разбиране, хранене, хигиена, език, фина моторика и пр., които естествено и целенасочено подпомагаме като родители през игри, задачи, примери. През поставяне на правила и граници.

Спомних си и думите на една известна майка, която подкрепя естественото отбиване – в нейния случай до почти четири годишна възраст. “Защото съм мързелива майка и искам да ми е лесно.”

А на мен ми е важно да бъде правилно. И си мисля, че една майка или, по-добре, един родител, се доказва през решенията, които не само не са му лесни, а биха могли да бъдат и ощетяващи за него, но са правилни за децата му.

И преди да влезем в дискурса на правилно и грешно, обективно и субективно, всичко, което искам да кажа през споделеното е – не се примирявайте с най-лесните отговори, мислете критично, наблюдавайте децата си и бъдете смели в решенията, които са трудни, но вътре в себе си, знаете че са правилни.

П.П. В целия текст, където мога и съвсем целенасочено, съм използвала „край на кърменето“ вместо „отбиване“. Отбиването като понятие лесно ни вкарва в отбранителна и/или отблъскваща позиция, в общуване през противопоставяне. Докато, когато говорим за „край на кърменето“, всъщност отваряме вечната тема за началото-и-краят, която, вярвам, извиква по-малко съпротиви и повече приемане от мислещия човек. Или както проф. Орлин Тодоров сподели вчера от сцената на „Бащите говорят“, най-ясно осъзнаваме смъртността си през родителството. А какво е смъртността, ако не обратното на безкрайността?

Good enough is okay too

Мили хора,

Щадете се повече.

Избирайте битките си бавно и внимателно.

Помнете, че нищо не е на всяка цена.

Знайте какво ви е най-важно във всеки момент,

но и не се страхувайте да предприемате промяна

ако времето и е дошло…

Бъдете перфекционисти там, където сте най-силни

или там, където ви е най-ценно.

Не във всичко.

Научете да се приемате good enough за резултат не от слабост,

а като свобода да разгърнете потенциала си някъде другаде,

където има повече смисъл или повече нужда от вас.

Прощавайте си по-често.

Започвайте отначало колкото пъти трябва.

Обръщайте си внимание и си давайте почивка.

Не е истина, че човек не може да има всичко.

Може, само не наведнъж.

Най-щастливите хора, които познавам, умело балансират задачите си

и често правят одит на дните си.

Могат да казват не,

да правят пауза,

или да започват отначало.

Без вина.

Най-успешните хора, които познавам,

избират отговорността и свободата на личния избор

пред очакаванията на семейство, приятели, общество.

Умеят да чуват ума и да следват сърцето си.

И се щадят.

Не от работа и не от болка.

От разпиляване.

„Бенджамин Франклин. Автобиография.“

Голямо клише е да посочиш Бенджамин Франклин като вдъхновение, но е и също толкова трудно да избягаш от него ако те интересуват теми като (само)дисциплина, любопитство към света, предприемачество.

Каквото и да споделя за него ще е изтъркано, затова оставям тук най-любимите си цитати от книгата и топло я препоръчвам :)

„… нищо не може да бъде полезно, ако не е направено по честен начин.“

„…запазих навика да се изразявам предпазливо и никога да не използвам доводи, които могат да бъдат обърнати срещу мен, или думи като „със сигурност“ и „несъмнено“, изразяваши твърда убеденост.“

„Ако целиш да се информираш и обогатиш от чуждото знание, но същевременно не желаеш да промениш нито йота мнението си, скромният, разумен човек, който не търпи излишни спорове, ще те остави да говориш необезпокоявано, затънал в грешките си.“

„Понякога от страх да не го помислят за бедняк човек е по-щедър, когато има по-малко пари, отколкото ако са повече.“

„Човешкият характер е сложно нещо и благоразумието невинаги е присъщо на зрялата възраст, както и младостта невинаги е лишена от него.“

„…Ето колко удобно е, че сме разумни същества – можем да намерим или да измислим разумна причина за всичко, което сме решили да направим.“

„Попитах я как при този начин на живот намира занимание на изповедника- разказа ми хазяйката.- А тя ми отговори: „О, човек никога не може да избяга от греховни мисли.“

„… създадох у момчетата навик да си вършат добре работата и желание да се развиват.“

„… нещата действително могат да бъдат „добри“ или „лоши“, но не защото са позволени или забранени от Библията, а защото са полезни или вредни за хората.“

„… внимавах не само да съм в действителност трудолюбив и пестелив, но и никога да не давам повод да ме подозират в обратното.“

„Опитите за влияние върху характера на човека в по-късна възраст, са не само закъснели, а и безполезни. Именно в юношеските си години човек изгражда основните си навици и предразсъдаци; тогава избира занаят, набелязва си цели и изгражда семейство. Следователно в младостта той получава насока; в младостта се формира образованието дори на следващото поколение; в младостта се определя личният и обществен характер; и тъй като от младостта животът продължава неразривно към зрялата възраст, той трябва да започне добре още тогава, преди човек да се обвърже със значими начинания.“

„Най-близкото нещо до натрупването на собствен житейски опит е възможността да прочетем за живота на други хора.“

„… човек трябва да изгради поведението си така, че да бъде подходящо за целия му живот занапред.“

„… може би повече хора не могат да развият ума и характера си поради липса на знание как да го направят, отколкото заради недостиг на време или желание.“

„Една малка жертва на личното самолюбие донася големи дивиденти в бъдеще.“

„Ако човек е прилежен в занаята си, той ще стои с царете, а не с просяцити.“

„Исках да живея, без никога да греша; щях да овладея всички изкушения, произтичащи от естествената предразположеност, навик или лоша компания.“

„Дори си забраних, в съгласие със стария закон на „Хунто“, да използвам думи и изрази, говорещи за непоколебима убеденост, като „със сигурност“, „несъмнено“, и прочие; а ги заменях с такива като „смятам“, „предполагам“ или „струва ми се“.“

„В действителност едва ли има човешка страст, по-трудна за обуздаване от гордостта.[…]… защото ако си мисля, че съм я преодолял напълно, това би означавало, че се гордея със смирението си.“

„… защото съм убеден, че един човек с приемливи способности би могъл да предизвика огромни промени и да извърши велики дела за човечеството, ако има добър план и успее да се абстрахира от всички забавления и странични дела, отвличащи вниманието му, за да превърне този план в своя единствена цел и занимание.“

„Един и същи кораб, подготвен според преценката и заповедите на един капитан, може да плава по-бързо или по-бавно, отколкото ако го управлява друг.“

Закъде бързаш, Мария?

Как да се завърна там, където не съм била?

Как да получа онова, от което сама се отказах?

Незапочнато, неслучено, незавършено или… незаслужено?

Кое е първо – страха или срама?

Кога ще бъда достаъчно добра?

И какво, кажете ми, какво правим с идеалите?

***
първи ден в група за споделяне на собствен опит.

въпроси, уроци, (с)мисли.

и едно усещане, че бързам, бързам, бързам…

***
но пък и не съм била по-себе си от толкова отдавна.

всъщност, знам колко точно.

д-е-с-е-т години.

помниш ли?

p.s. девет са. пак избързах.

…. любовта е действие.

любовта е действиe, повтарям (си) всеки ден.

действие първо към себе си – не можем да обичаме или да бъдем обичани ако сами не сме щастливи със себе си. спокойни също.

после действие към най-близките ни – не по празници, тогава е лесно, а в дните, през малките жестове, с правилните думи, в приемането, в подкрепата. нерядко и в компромисите, доколкото не ни струват много и ни оставят верни на себе си.

и накрая, действие към дома ни – не в многото, а в малкото. в реда, светлината, пространството, което ни събира и зарежда.

затова и няма значение дали и какво (ще) празнуваме, а само къде е фокусът ни.

в правенето или в говоренето?

***
спомням си ясно седмицата около миналия 14-ти февруари.

страха след излизането от болницата.

справям ли се? готова ли съм наистина? добра майка ли съм?

гигантски страх, който през онези първи дни се опитваше трайно да си проправи път до-и-в мен.

и за съвсем малко успя, признавам.

но Любовта – на съпруга ми, на сестра ми, на родителите ми, на приятелите ми- бе по-силна.

внесе спокойствие, увереност, вяра, опора и в рамките на само три дни вече можех и знаех.

изведнъж чувах и следвах вътрешния си глас и се чувствах свързана с Природата, както никога преди.

открих и една по-висша мъдрост, която днес съм сигурна, че съм носила в себе си, но не съм (я) разбирала.

и всичко това се случи благодарение на-и-през любовта.

любов, която не ни дава криле, а просто ни напомня, че можем да летим.

и че всичко ще бъде наред.

ще е.

Денят, в който (се) родих

Здравей, дете!

Днес празнуваш първата си година в този забързан, цветен и понякога труден за осмисляне свят. Но също свят, който ни позволява да мечтаем и да сбъдваме. Да сме.

Появата ти в моето малко и лично парченце от този свят, донесе най-големият ми урок по случване. Ясен и категоричен отговор на Вселената, че я има и че (ни) чува.

Даде ми мъдростта да приемам трудното като част от пътя, без съпротива, и замени страха със смелост, стига да съм си написала домашното и научила уроците. Стига да знам защо нещо ми е важно, защо искам да ми се случи.

Раждането ти ме върна в центъра ми. Или, по-точно, откри го за мен. Онова пространство, в което човек се свързва с нещо по-висше от него, там, където прегръщаш най-смелите си мечти и знаеш, че те са твоя Път. Знаеш, че постигайки ги ще си бъдеш у дома. Не помня някога преди да съм имала по-ясна посока и повече енергия за действие отсега. За заявяване пред света също. Вместо да ме затвориш, да ме ограничиш, да ме смалиш, ти направи точно обратното. Даде ми криле. Да бъда.

По един тих и деликатен начин ме направи не само по-чувствителна към себе си, но и към Другите. По-добра, по-автентична. Спокойна да бъда себе си. Горда да бъда себе си.

Знаеш ли, преди появата ти не разбирах хората, които черпят за рождените дни на децата си. Днес знам, че родителят и още повече майката, може да има много рождени дни. Защото с всяко дете, се раждаме и ние.

Благодаря ти, че направи първата ми година като майка щастие и ми подари усещане за завършеност като никое друго.

От цялото си сърце ти желая да растеш здрав, любопитен, смел, силен. Да запазиш тази твоя усмивка, която всички така обичаме и да имаш много поводи да изпитваш радост, благодарност и любов в дните си. Да откриеш своя си център по-рано, отколкото по-късно.

И нека преминаваш през предизвикателствата на живота така, както през тази твоя първа година. С лекота и заобграден от хора, които те обичат и подкрепят.

Знай, че ние с баща ти не спираме да благодарим за срещата ни с теб и да правим всичко по силите си да заслужим този първи твой избор.

Да бъдем своите най-добри версии.

За теб.

Честит първи рожден ден, Алек!

С обич и благодарност,

Мама