2

Здравей, момче!

Точно така. От днес официално не си бебе. Факт, който на нас с баща ти отдавна ни е ясен, разбира се, но и който често буди учудване или скептицизъм ако някой се заслуша в начина, по който ти говорим или доверието, което ти имаме.

В тази връзка през последните дни си мислех, че сякаш никога не съм те виждала истински като бебе в смисъла на някой, който не знае, не може, не разбира. Особено в последния. Искрено вярвам, че първите ни разговори се случиха много преди първата ни срещата и ни дадоха чудна основа, на която да стъпим.

Някои биха нарекли доказателствата, които мога да приведа в потвърждение на това общуване щастлива случайност, но и аз, и ти знаем, че е повече от това. На мен ми харесва да го мисля през принципа на реципрочността – потвърждение, че когато се отнасяш към някого с уважение и разбиране, този някой ти отвръща със същото. А има ли разбиране, всичко останало се случва с лекота.

Затова и не съм изненада колко рано и бързо проговори. Или пък, че помниш неща отпреди година. Или, че си пиеш всички сиропи, когато си болен без да се налага да се караме или лъжем (най-много да се спазарим срещу лъжичка мед). Или, че когато ти казах, че дядо ти е сам, защото ти си при нас, а баба е в Германия при леля, всеки ден ставаше с мисъл за дядо – да му се обадим, за да не е тъжен. Или когато ни прегръщаш едновременно с баща ти, за да бъдем тримата едно и никой да не се чувства вън от тази любов. А колко обич имаш само!

***

Какво още да ти кажа? Хубава година оставяш след себе си. С много, много смях и тук-там някоя сълза. За последното обикновено сам си си виновен и през подмсърчане си поемаш отговорността с ясно „Аз!“. Година, в която се научи да взимаш решения и да се шегуваш. Последното ни е много любимо макар и не винаги да бъде в наша полза. Като онзи път преди месец, когато избяга с един бонбон и цяла вечер ти беше смешно. Или когато поискаш да те нося под предтекст, че кръста те боли. (От кой ли си го научил това? :)) Или като ми кажеш „Браво , мамо“ ако успея да те сложа от първия път в столчето за кола. Или когато аз съм болна и трябва да си пръскам от онова фъс-фъс в гърлото и се муся, а ти идваш и казваш „Вкуууссноооо!“.

***

Мога още много да изброявам, но важното е друго. Да те наблюдавам как растеш и си обясняваш света е сред нещата, които могат да ме разплачат за секунда, всеки ден, и пълнят очите и сърцето ми с радост и благодарност.

Затова ти днес празнуваш Живота, а ние празнуваме теб – момчето, което всеки ден ни носи смисъл да бъдем повече. А когато не успяваме, да бъдем поне достатъчно добри. За теб, не само по принцип.

Бъди здрав и бъди щастлив, Алек.

С обич,

Мама Мими.

П.П. Писмото бе започнато на 4-ти февруари, рождения ден на Алек, но довършено днес поради ред други спешности междувременно :)

2 мнения за “2

  1. Да ви е жив и здрав, щастлив, любопитен, все така обичан, обичащ, разбиращ и грижовен. Бъди благословен, Алек, и вие Мама и Татко. ❤

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s