Бързай бавно през декември

Времето, в което дадох живот на блога (септември’06) бе и времето, когато за първи път си пожелах един ден да намеря друг формат, през който да споделям, подхранвам или откривам смисли с други търсещи хора тук-и-сега, лице-в-лице. Без посредничеството на технологиите. Аналогово. Човешки. Непринудено.

От тогава до сега е имало десетки пъти, в които това желание е напомняло за себе си, при това през съвсем реални и постижими идеи, но винаги намирах повод да го отложа още малко. Дали от страх, дали от друг вид несигурност, натисках спирачките на егото си и шепнех „не още, не сега“.

Така до началото на тази година, когато в разговор за поредна идея, от която съм се отказала, но виждам реализирана, близък до мен човек каза „Все си първа и все …нищо.“ Без да знае думите му белязаха годината ми и не е имало ден, в който да не си задам въпроса „Кое е онова, което ме спира?“

Отговорността, разбира се. Малко неща са по-крехки и по-трудни от това да придружаваш човек по пътя към най-важната му среща, тази със себе си. От друга страна, ако тази среща се пропусне или се отлага във времето, всички следващи малко или повече ще напомнят за нея и ще носят вкуса на нещо без име, но с история.

И макар да ме делят години до бъдещата ми (и много мечтана) практика на терапевт, от 2006-та до днес, през страниците на блога и на десетките тетрадки у дома, вярвам, че съм направила важни стъпки към тази среща със себе си. Стъпки, които са ми донесли спокойствие, свобода, яснота.

Една такава стъпка бе трудната ми връзка с декември. Завръщането в детството, разделянето с неслученото през годината, усещането за самота и за пропускане на време, на шансове, и на себе си. Когато се помирихме, декември се превърна в прошка, приемане и посока.

Затова за втора поредна година ви каня да пропътуваме заедно този месец-вселена . Всичко, което се изисква, е да се запишете тук, а аз всеки ден през декември ще ви изпращам по едно писмо, което често ще ви отпраща някъде съвсем другаде с надеждата да ви доближи до онова, което ви е важно.

А за първа година, с равни дози страх и вълнение, организирам и семинар в малка група (до 10 човека), ден преди първи декември (30/11, 9:30 – 12:30), единствено и само от позицията на спътник в търсенето на смисъл. Нарекла съм го „Бързай бавно през декември.“ Ако това е нещо, което сърцето ви интуитивно разпознава като нужно, пишете ми за подробности.

Бъдете добри и бързайте бавно към себе си,

Мария

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s