психодрамата ми е трудна. правя опити да се свържа с действието, но достигам само до думи и потъвам в тях. сама.

***
мислех си, че блога ме е направил устойчива на споделяне, но не е. тук имам контрол – какво да (по)кажа, какво да остане само за мен. там всичко се вижда. всичко!

тялото говори по-ясно от ума. тялото води.

***

чудя се кога съм загубила способността си да рискувам. или да плача. пета среща и ни една сълза…

къде съм ги оставила?