Време разделно #Ден27***

Всяко ново начало поставя пред нас въпросa за Пътя.

По своя път ли вървим или следваме чужд?
По инерция ли се движим или сме в контрол?
Да намалим или да забързаме?
Имаме ли нужда от почивка?
Тази ли е посоката?
Има ли по-пряк път?
Сами ли да пътуваме или с компания?

Щастливи ли сме? (да се задава всеки ден :) )

Никой не разполага с отговорите на тези въпроси за друг човек, извън себе си. Но и не е готов за тях, ако не е готов за действие.

Действието означава промяна, а промяната винаги отгръща някоя важна глава от книгата на живота ни, в която оставяме работа, партньор, приятели… Оставяме удобното, познатото.

И понеже новата година е почти тук и за много от вас предстоят промени, днес искам да помислите има ли как тези промени (раздели?) да бъдат не плавни, не, но да се случат по начин, който няма да наруши ценностите ви.

Като дете често съм чувала израза „да се разделят като големи хора“, но не мисля, че възрастта има значение. Отказа от нараняване и поемането на лична отговорност са онова, което би ни позволило да останем вън от отмъщението затова, че не сме били щастливи там, където сме. Затова, че сме останали повече, отколкото е трябвало. Затова, че сме знаели, а не сме правили нищо. Ние и само ние.

***

Ако ви предстои да смените работата си, организирайте проектите и файловете си така, както бихте искали вие да ги получите. Ако има нов човек, който да заеме мястото ви, отделете му време с желание и фокус, а не по задължение. Ако все още няма такъв, предложете да направите среща в по-късен етап; покажете готовност да подадете ръка в случай на нужда.

Ако предприемате раздяла в личен план, не хвърляйте цялата вина върху партньора ви, не говорете за загубено време, не драматизирайте повече, отколкото трябва. Припомнете си добрите дни и вземете важните уроци. Поемете отговорност и почувствайте раздялата като ваш личен избор, който ще ви позволи да бъдете верни на себе си и на нещата, които са ви важни. Ако не сте я инициирали вие, помнете, че никой не си тръгва от там, където е бил щастлив.

***
Празниците, особено Коледа, Нова Година, рождените дни, наред с приказките и вълшебствата, отварят сетивата за липсите в живота ни и ни вдъхват кураж да излезем от течението и да опънем платната в избраната от нас посока.

Но нека на отплаване бъдем внимателни към хората и нещата, които са били част от пътуването ни досега. Важно е.

С пожелание за попътен вятър,

Мария

 

***Споделям този текст като едно от декемврийските ми писма до група смели момичета и момчета, с които пътуваме заедно през старото към новото. През 2019-та ще изпращам по едно писмо в началото на всеки месец. Ако и ти искаш, пиши ми на  chincheva [.] mariya [@] gmail [.] com 

Едно мнение за “Време разделно #Ден27***

  1. „…помнете, че никой не си тръгва от там, където е бил щастлив.“ – това удари болезнено право в целта.
    Благодаря ти за този пост, отново много хубаво написан и ценен за четене. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s