„Гам“, Ерих Мария Ремарк

Когато открих Ремарк, месеци наред не можех да се откъсна от книгите му – Трима другари, Живот назаем, Искрица живот, Нощ в Лисабон, Черния обелискЧетях и се възхищавах на думите му и на това колко добре е разбирал живота, хората, любовта. Тогава още не беше толкова модерен (намиг) и повечето му книги нямаха нови издания, затова обикалях антикварните. В една от тях ми казаха „Трябва да прочетете „Гам“. Това е най-добрата книга на Ремарк, основата. Всички образи, които впоследствие доразвива в следващите си книги, водят началото си там.“ Така започна моето неуспешно търсене на „Гам“, докато миналата година не излезе от печат.

Дали заради високите очаквания, обаче, дали заради различното ми емоционално състояние от времето, когато го открих като автор (вселени назад), дали защото я четях много разпокъсано… не успя да ме грабне.

Вървеше ми бавно, трудно, объркано. А историята е обещаваща- красива жена в търсене на себе си и на любовта :) Търсенето и намирането и минава през различни мъже, всеки от които и носи урок…

Откровено казано не знам дали да ви я препоръчам, но препрочитайки нещата, които са ми направили впечатление, може би след време ще и дам втори шанс.

 

„Знаеше, че бе нужно само едно нещо, за да властваш над останалите – да овладееш самия себе си.“

„Човек бе вечно сам. Дори любовта е вид бягство.“

„Не свършваше ли всяка любов в първичния майчински инстинкт, не беше ли майчинството началото и краят?“

„Човек е способен да преодолее единствено онова, което познава.“

„Да опознаеш означава да се освободиш.“

„Всички западняци задават много въпроси, мълчат прекалено малко и не могат да изчакват. Който може да чака и е готов, ще види резултата.“

„Ливадата е по-силна от дъба. Тя не се пречупва по време на буря, защото я следва.“

„Ще минеш още през много хора, преди да достигнеш до себе си.“

„… Бяха хора, забогатели така бързо, че маниерите им бяха изостанали.“

„Случайността е една от формите на съдбата – може би по-възбуждаща – но за сметка на това неизбежна.“

„- Извисяването не означава ли просто мълчание, но Вие се опитвате да жонглирате с много думи.
– Нали вече казах, че думите са безвредни.
– Все пак често пречат.
– За две хиляди години сме свикнали вече да не им се доверяваме изцяло, особено когато искаме да стигнем до резултатите.“

„По-красиво е да гасиш свещи, отколкото да ги палиш.“

„Това е само картина на съществуването, без наличието на примитивни желания за притежание.“

„… а тишината е винаги повече от шума.“

„Вече не познаваме достопочтенните чувства на своите предци. За тях любовта е била нещо, което носи мириса на тайнство и прикритост, а за нас тя е вихър и битка. Ние само доказваме себе си, затова обичаме сензациите – естествено – но не е ли по-добре така, отколкото да изживяваме забравени чувства, които вече не ни отиват. Темпото ни омагьосва, а не продължителността.“

„Тайната е проста – да остане нагонът анонимен – казвам Ви го съвсем спокойно, защо ме гледате така уплашено- та аз Ви давам равен шанс, след като Ви издавам тайната – опастността се крие в това, което другите смехотворно погрешно наричат любов- нещо те парализира, въздейства ти и това води до загуба – в началото не е буреносна, а леко се промъква, безшумно. Внася инфекцията, а после, когато дойде бурята, човек открива пораженията върху себе си, бунтува се и те поваля – тази изостаналост на артериите, тази непозната чума, тази примамваща манифестация на нагона: любов…“

„Ако човек прекъсне желанието си да притежава, ще му принадлежи цял един свят.“

„… Това е последната. Но тя е същата като останалите. Защо тогава е тази претенциозна дума – последен. В живота последното винаги носи в себе си нотка на трагизъм – началото и края.“

„Изчакваше, защото винаги предимство има изчакващия.“

„Съществуването се подчинява на инстинкта, а не на логиката.“

„… всички по-дълбоки неща имат две лица и само посредствеността е постоянна.“

„… самотата прави нещата прости.“

„Себеотдаването означава смърт, а за да притежаваш, трябва да избягаш.“

„Трагедията не е в резултата, а в нагласата.“

„На преден план изскочи най-простата от всички истини: всичко и винаги е било добро и правилно. Който следва сам себе си, никога не бърка пътя. Който губи сам себе си, никога не бърка пътя. А който открива света, открива и себе си. Който усети себе си, стои над всичко и преминава във вечността. Човек вечно усеща единствено себе си.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s