12 години самоанализа

“Writing is a form of therapy; sometimes I wonder how all those who do not write, compose, or paint can manage to escape the madness, melancholia, the panic and fear which is inherent in a human situation.” (Graham Greene, Ways of Escape)

12 години списване на блог днес.

Не споделяне, а дълбаене. Търсене. 

Отворено писмо към себе си.

12 години самоанализа. 

***

Спомням си думите на приятелка, която ми разказваше рамката на групата си за споделяне на личен опит и как в началото темпото е бавно, защото “да нямаш бариери и да разказваш лични неща пред непознати с лекота, е симптом сам по себе си.”

Тогава си помислих за блога и плод на каква нужда е Чуждите да ме познават по-добре от Своите?

***

Всяка година мислите ми на този ден са колкото различни, толкова и близки. Едно,обаче, остава непроменено – голямото благодаряе в сърцето за всяка дума и за всяка среща, които блогът ми е подарил.

И на вас благодаря, че въпреки паузите, въпреки промените в темите, повечето книги и по-малкото аз, продължавате да се отбивате. Хубаво е. 

П.П. И честит септември! <3 

3 мнения за “12 години самоанализа

  1. „…плод на каква нужда е Чуждите да ме познават по-добре от Своите?“
    Прекрасно, дълбоко! А когато и общуваш с Чуждите на чужд език, отговорът на този въпрос става безкраен…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s