12 години самоанализа

“Writing is a form of therapy; sometimes I wonder how all those who do not write, compose, or paint can manage to escape the madness, melancholia, the panic and fear which is inherent in a human situation.” (Graham Greene, Ways of Escape)

12 години списване на блог днес.

Не споделяне, а дълбаене. Търсене. 

Отворено писмо към себе си.

12 години самоанализа. 

***

Спомням си думите на приятелка, която ми разказваше рамката на групата си за споделяне на личен опит и как в началото темпото е бавно, защото “да нямаш бариери и да разказваш лични неща пред непознати с лекота, е симптом сам по себе си.”

Тогава си помислих за блога и плод на каква нужда е Чуждите да ме познават по-добре от Своите?

***

Всяка година мислите ми на този ден са колкото различни, толкова и близки. Едно,обаче, остава непроменено – голямото благодаряе в сърцето за всяка дума и за всяка среща, които блогът ми е подарил.

И на вас благодаря, че въпреки паузите, въпреки промените в темите, повечето книги и по-малкото аз, продължавате да се отбивате. Хубаво е. 

П.П. И честит септември! <3 

2 thoughts on “12 години самоанализа

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s