„Пътувам себе си“, Юлия Кръстева

Книга – интервю. Докато я четях си мислех за връзката структура – съдържание и как написаното лесно губи от чара си, поставено в грешния формат. Споделеното в това преголямо интервю стига до читателя разпокъсано и едностранчиво, а въпросите не създават усещане за диалог, за разговор, за търсене, а са предварително намислени, сами за себе си. Не помага и фактът, че интервюиращият – Самюел Док – открито и малко натрапчиво показва възхищението си към жената, писателката и психоаналитичката Юлия Кръстева.

Когато посягам към (авто)биографична книга, търся ежедневието, дребните неща и случки, които те оформят и ти позволяват да се разгърнеш. Личното, не публичното. Тук открих повече обща фактология, отколкото спомени, повече анализ на творчеството и, отколкото на нея самата (въпреки вплитането на живия живот в сюжетите на романите и). Липсваше ми още обратната връзка- как хората около Юлия Кръстева я виждат. 

Иначе, както във филма, от всяка дума е ясно, че във фокус е една жена със силно присъствие, любопитна към света, пълна с енергия за сътворяване. Мислеща, търсеща, можеща. Усещането ми е, че веднъж стъпила във Франция, Юлия Кръстева е будила интерес не само като чужденката, която обича да чете и провокира с идеите си, но и като красивото остроумно момиче – комбинация, която винаги помага и ти проправя път към правилните хора.

Силно се надявам в бъдеще да излезе друга, по-задълбочена книга за живота и творчеството и, защото легендата за момичето, което отива във Франция с 5 долара, а по-късно се нарежда сред най-големите мислители на ХХ век, вълнува.

„… женствеността обхваща майчината свързаност без фрустрация и чувство за вина.“

„Юношата е едновременно вярващ и нихилист. Ние всички сме юноши, когато сме влюбени.“

„В научното изследване най-важно е да поемеш върху себе си напрегнатото усилие на зараждащата се концепция.“ (Хегел)

„Да страдаш от самота е лош знак: винаги съм страдал единствено в множеството.“ (Ницше)

„Филип ми помогна да преоткрия своето тяло, неговото, сливането и разделянето, мощта на живота и на празнотата. А това не е малко.“

„… писането задейства, канализира и успокоява енергията, но не ме изморява.“

„…какво значи „да бъдеш юноша“? Детето е търсещо, любопитно, нетърпеливо да узнае откъде идват децата. Юношата е вярващ: той непоклатимо вярва, че абсолютното удовлетворение съществува, а също и идеалният любовен обект и съвършеният свят. Тази безспорна увереност, тази вяра му е необходима, за да надмине родителите си, да ги напусне, да направи блестяща кариера или да промени обществото. […] Но затова пък при най-малкия неуспех това търсене на идеал се срутва и поражда болестта на идеалността.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s