Почти навреме

Един от ярките спомени от детството ми е тридесетата годишнина на майка ми. Спомням си я в костюм – завление към света, че вече е пораснала (който не облече повече и по-добре), спомням си скъпия часовник, който получи за подарък, а в последствие съсипа, миейки чиниите с него (все пак не беше толкова пораснала ;-)), спомням си и една целувка с татко, запечатана на снимка, която дълго време беше скрита, но не достатъчно. Била съм на дванадесет, сестра ми- на осем. Майка и татко ни се струваха тоооолкова стари. Стари за купони, за танци, за целувки. Просто… стари.

Миналата година по това време разбрах, че ми предстои най-смисленото пътешествие – девет месеца заедност като никоя друга и после цял живот обич, като никоя друга. През февруари тази година станах майка. На тридесет и една. Почти навреме, ама не съвсем. По моите стандарти и по тези на природата. Обществото днес е с други, по-разтегливи, и може би имах още 3-4 години преди въпросът „кога?“ да натежи. Късметлийка съм, че когато сърцето ми беше готово, тялото откликна. Изпитвам огромно уважение към приятелите ми, които много по-рано са осъзнали желанието си за дете и които е трябвало да се преборят за него, а други още го правят.

Много са възможните отговори на “Защо (чак) сега?” – пътувания, работа, забавления, нежелание да се разделя с живота си такъв, какъвто е. Обществото с неговото „Има време, сега не е като преди“. Тези и още отговори чувам често от други жени около мен. Не знам дали им вярвам.

Вярвам в друго- че след една възраст, да речем двадесет и пет, единственото и най-важно условие за дете е да имаш правилния човек до себе си. Да ти е спокойно в сърцето и в главата. Познавам мъже, които не са готови да бъдат бащи, дори когато тази среща се е осъществила, но не познавам жени, които да не са готови да бъдат майки. (Изключвам онзи малък процент, които знаят, че не искат да имат деца нито днес, нито утре.)

И днес, на празник, който много обичам, на детето, но и на майката, защото вървят ръка за ръка, си мисля, че вместо да приканваме жените да не отлагат раждането, заради кариера (най-честия призив), трябва да говорим само за любов – има ли я, няма ли я. Да дълбаем в „сега не му е времето“, за да разберем кога е?

Защото истината е, че с изкачването по кариерната стълба, намирането на подходящо време за семейство и деца, става по-сложно, не по-лесно. И всички го знаем добре.

А може би греша? Ще ми е интересно да прочета какво мислите по темата, защото е важна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s