„Осъзнат живот. Как изгубваме и отново намираме себе си“, Стивън Грос

„Всички скърби могат да се понесат, ако ги поместиш в разказ или разкажеш тяхната история.“ (Карен Бликсен)

Мисля за психоанализата като за пътешествие из думите, като среща на минало с настояще в опит сянката на първото да бъде осъзната и, до колкото е възможно, овладяна. Да не пречи – днес или утре. Без да съм била в лична анализа (все още) знам, че това е дълъг, на моменти тегав процес, който, когато се случва в правилното време и с правилния човек, върви ръка за ръка с промяната. А „промяната е загуба“, както казва д-р Стивън Грос в „Осъзнат живот. Как изгубваме и отново намираме себе си.“ и затова събужда страхове и колебания дали е нужна и ако да, дали сега, а не после. Без нейното безусловно приемане като необходимост, обаче, няма Път, а само застой в удобното, познатото, сигурното. Психоанализата, обратно, ни предизвиква да избягаме от пасивното приемане на „аз съм си такъв, така ми е добре“ и да дълбаем в забравеното, в тайното, неудобното, трудното, за да можем първо да осмислим, а след това и да се освободим от чуждото, което неизбежно носим съм себе си – ситуации, модели на поведение, етикети, които без да си даваме сметка сме включили в иначе нашето „Аз съм“.

„Осъзнат живот“ е именно сбор от личните търсения, изгубвания и намирания, на пациенти на д-р Грос. Голямо майсторство се изисква да избереш правилните сесии с правилните детайли, нищо повече и нищо по-малко, и в един малък отрязък от време да представиш истини, до които пациентите са стигали с години.

Чете се с лекота, защото в повечето истории човек може да открие паралели със своя свят, което винаги действа като наркотик – искаш още, и още. А и малко неща са по-любопитни от това да надникнеш в историите на истински хора, не просто герои в разказ или роман.

Добър помощник в процеса на (само)анализа, оставяйки важни въпроси за размисъл. Препоръчвам топло.

***

С „Осъзнат живот“ се срещнахме в една събота на май, точно преди година. Среща, която винаги ще помня, защото в нея открих поредното парченце от моя личен пъзел. Имах щастието да присъствам на семинара с д-р Грос в деня след премиерата на книгата. Темите на семинара бяха свързани с описанието на клинични случаи и мястото на разказа в психоанализата. Не споделеното по и около книгата, обаче, донесе личният ми урок в този ден, а обсъждането на клиничния случай след това.

Странно е, че от самия случай не помня почти нищо, освен изводът за себе си- че поради някаква причина (тук следва още дълбаене) въпреки, че съм по-голямата сестра, на едно ниво, което бих нарекла „майчината грижа“, всъщност съм избрала ролята на по-малката. На следващия ден след семинара станах леля и въз основа на осъзнатото предния ден си казах „Ето, вече съм готова, сега е мой ред“. Защото още веднъж ще имам подкрепата на сестра ми, която ще е отъпкала пътя и ще носи Отговорите, ще знае кое как, ще ми бъде опора.

Три дни след това „готова съм“ забремянях. И когато миналата седмица в Бургас се разхождахме с майка ми, тя ни представяше така – „голямата с малкия и малката с големия“. Всичко си дойде на място.

Навярно за някои от вас тази история ще прозвучи смешно и всичко това са просто съвпадения, облечени в смисъл, но аз си знам най-добре :)

***

„Когато не можем да разкажем историята си, тя разказва нас – сънуваме тези истории, развиваме симптоми или установяваме, че реагираме по начини, които не разбираме напълно.“

„Обикновено искаме да гледаме на себе си като на добри, така че прехвърляме онези свои качества, които намираме за срамни, върху друг човек или група от хора. […] Като отричаме и проектираме част от себе си върху друг обаче, започваме да гледаме на тези негативни страни като на такива, върху които нямаме контрол.“

„Изпитващите любовни мъки отлагат момента на сравнение между фантазиите си и реалността.“

„Колебаем се, изправени пред промяната, защото промяната е загуба.“

„Бих искал да и кажат, че понякога трябва да скърбим по бъдещето, че много млади двойки имат повече бъдеще, отколкото настояще. Раздялата означава да се откажеш не само от настоящето, но и от бъдещето, за което си мечтал.[…] Но колкото и да е страшно, винаги е по-добре да се изправиш пред реалността, отколкото да не го направиш. […] Психоаналитиците обичат да повтарят, че миналото живее в настоящето. Бъдещето, обаче, също живее в настоящето. […] Бъдещето е фантазия, която оформя настоящето ни.“

„… един подарък може да упражнява контрол, дори да бъде жесток…“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s