„… Аз съм много далече от теб.
На една любов разстояние.“

„… Далеч от теб на себе си съм си близка.“

„… Дъждът е с вкус на бъдеща любов.“

„Не съм и предполагала, че ще останеш.
Видях душа ти – на пътешественик.
Направен си от кратки разстояния
между „единствени“ жени. […]“

„… Аз има нужда точно от това –
от мостове, които са прекъснати
и знаци „Няма път назад“…“

Из „Разговори с гълъби и дъжд“ на Радосвета Аврамова

П.П. Продълженение на „Някъде, над покритите на града…“