… година – посока

„Започнала си да приличаш все повече на мен – осъзнаваш кога едно нещо може да почака и няма нужда да се случва веднага, на всяка цена.“  Докато В. изрича тези думи съвсем между другото, къде на шега, къде на истина, за мен те съдържат един от най-важните уроци на 2017-та – да се уча от мъжа до мен, да му позволя да ме променя, да прегърна женското начало в себе си, да бъда „активна по един пасивен начин“, както скоро учихме.  Да се откажа от идеята за превъзпитание, от илюзията, че знам по-добре кое как кога. Да бъда истински партньор в живота, в смисъла на човек, който помага без непременно да търси признание или реципрочност.

Вторият урок на годината бе отказа от предмети и хора с привидно носталгична стойност, а всъщност – натоварени с минало, което те дърпа назад. Изхвърлих много спомени и затворих не една врата към различни хора. Противно на очакванията ми, тези малки моменти на скъсване с миналото въобще не бяха толкова трудни, колкото ги мислех, а напротив – усещаха се като най-естественото нещо на света. Истина е, че когато в сърцето си носиш едно по-голямо „Да!“, всичко друго се нарежда с лекота. По друг начин казано – за да се появи нещо ново, трябва да изчезне нещо старо.

И третият, последен урок, бе този на разголването. Пред себе си и пред човека до теб.  За да може да се приемете на едно друго, по-висше ниво. Там, където сте цели и истински, а не един идеализиран образ.

***

Едно от най-хубавите неща през изминалата годината, което продължава да ми се случва, е срещата с психологията и въпросите, които тя поставя. Само три семестъра време, а се чувствам толкова променена през наученото, прочетеното, чутото, осмисленото. Най-ценното до момента е (личното) дълбаене, спирачките от съдене (заместено от любопитството да видиш човека извън етикета и първосигналността, да се интересуваме от това, което стои зад дадена мисъл или емоция, от пред-историята, не само от следствието); уроци като това, че да слушаш някого без да му даваш съвет е само по себе си голяма помощ, че целият ни живот е едно непрестанно напасване между това колко близки и колко автономни да бъдем с хората, които обичаме,  възможността да виждаме и себе си, и хората до нас в тяхната цялост, което ще рече с нещата, които харесваме и които не харесваме в тях и да ги приемаме такива, каквито са. Да помня, че ситуациите сами по себе си са безлични – ние сме тези, които им придават значение.

***

2017-та, за разлика от 2016-та, бе пълна с хубавини. Започна вълшебно – с най-красивия мюзикъл- Notre-Dame de Paris и Париж в краката ни от 34-я етаж на Hyatt, за който нямахме план или резервация, но имахме смелостта да си го пожелаем и да ни се случи. Така и цялата година се сбъдваше някак от само себе си и бе пълна с добра енергия, красиви моменти, щедра на случвания и на знаци. Едно от тези случвания ни даде нова посока и ни помогна да се срещнем истински, в очакването за най-важното и най-отговорното събитие, което, вярвам, може да се случи в живота на човек.

2018-та посрещнахме сами, у дома, там, където ни е най-хубаво. Посрещането на новата година вкъщи е любима традиция, защото ми носи тишина и пространство за събиране на смисъл, пътуване назад във времето, поставяне на цели и мечти. Два дена поглед навътре, в които никой не те търси, защото бърза за някъде другаде.

В първия ден от новата година си пожелавам най-милата първа среща, много енергия, всеотдайност, силна интуиция за правилно и грешно и спокойствие, че се справям добре в новата си роля. Дни, изпълнени с (тиха) радост, навярно предимно у дома, без това да тежи.

На вас желая спокойни сърца, които са намерили своя път и ви водят към най-вълшебните случвания.

Да бъде! <3

П.П. традиционната ми разходка назад през годината ме отведе до тези любими (с)мисли:

…единствената прошка, в която аз вярвам, е тази, която даваме сами на себе си.  (февриари’17)

…пътувам, за да се събера. единствен приоритет в плановете ми сега и по принцип, основа за всичко останало. (април’17)

…отговорите идват, когато трябва, не когато ги повикаш. (май’17)

…за да простиш, трябва да се промениш. понякога това означава да видиш света с всичките му цветове и драскотини, друг път да видиш себе си като всички останали. човек. (юли’17)

… най-голяма полза от написването на дадена книга има писателят. (август’17)

…щастието идва, когато му направиш път. (септември’17)

…истина е, че мъдростта идва с годините, не с книгите. (октомври’17)

… думите, които изричаме, думите, които премълчаваме, думите, които (не) чуваме. (ноември’17)

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s