Бързай бавно

Критика на думите

Posted in философия by Мария Василева on 19 ноември 2017

Думите, които изричаме.

Думите, които премълчаваме.

Думите, които (не) чуваме.

Отскоро мисля за философията през призмата на психоанализата и като първооснова на умението да задаваш въпроси, на способността да се учудваш, да бъдеш любопитен към вътрешния и външния си свят. Вярвам, че много често всичко, от което имаме нужда, е намирането на правилните думи – да ги кажем, да ги чуем- и че целта на психотерапията е именно едно пътешествие през думите и смисъла, в (не)съзнаваното. (Затова съм я избрала и за свой път, след време.)

Карел Чапек и неговата „Критика на думите“ ме провокира да мисля за тях и през призмата на less is more, през инерцията на ежедневния език и изплъзването на смисъла, през страховете, които не ни позволяват да изречем на глас истината или да заявим себе си.

Ако се върна отново на психотерапията (и в частност на психоанализата, която към момента най-силно ме вълнува), за мен първа и основна стъпка за нейното правилно случване, е желанието за разговор, за връщане обратно към думи, които са оставили своя отпечатък в нас и замяната им с други, които ни позволяват да живеем в по-голяма хармония със себе си и със света. Събиране на парченцата от нашата лична история (през чутото, видяното, казаното, преживяното, изтласканото) и нейното реконструиране през разбирането, което ще рече – през думите.

 

„Ние“ се изрича в тревожни времена и с тревожен глас; това е общителна, колективна и окуражаваща дума, докато „Аз“ е необщителна, субективна, самолюбива и себична. Но думата „Ние“ си има недостатъци. Тя е удобна и незадължаваща. […] „Аз“ е дума практична, дума ангажираща и действена; тя е безкрайно по-скромна от „ние“, тя е обезпокояваща и трудна; „аз“ е едновременно дума на съвестта и дума на действието.“

„Не е важно ние народ на кого сме, а това ти самият какъв човек си. Народът има нужда повече от човеци, отколкото от имена.“

„… стремежът да откриеш е най-естественото нещо в човека; откривателството е спонтанността и енергията на живота.“

„Девизът на корените е „напред“ – това е примерът, който ни дава природата.“

„Суеверията придаваха на предметите по-дълбоко значение и повече пъстрота; като превъзмогнахме суеверията, ние придобихме в най-висока степен безразлично отношение към предметите.“

„Предметите се отнасят към човека точно така, както човекът се отнася към тях.“

„Пази боже, не съм против добрите и полезни неща, които се появяват пред нас като Задачи, а само възразявам – при това боязливо- срещу превръщането им само в задачи. Та те биха могли да бъдат какво ли не друго; наслада, удоволствие, забавление, гордост, успокоение, любов, безумие.“

„Но „да преодолея“ винаги означава да преодолея нещо лошо; […] казваме, че ще преодолеем зимата, но никога – пролетта. […] Преодоляваме романтиката, но може ли някой да каже, че е преодолял младостта си?“

„Всеки навик, всяка леност и слабост, всяко бездействие могат да се превърнат в предмет на принцип; макар че от това светът няма да спечели абсолютно нищо, вие самите ще спечелите: хем ще ви бъде удобно и приятно, хем ще се чувствате хора с характер.“

„И колко по-малко ни ангажира „волята“ от „опита“ да направим нещо! И колко по-самоуверено може да се произнесе евфемизмът „воля“ вместо откровеното „non-possumus“**!

„… природата предпочита да се гордее не с метода си, а с жизнеността и постижението си.“

„Инстинктът е рафинирано съвършен, докато работи в условията, за които е създаден; ако промените само едно от тях, той се превръща в най-рафинираната глупост. Инстинктът е съвършено приспособен към условията; разумът обаче, макар и несъвършено, сам си създава и приспособява условията. Инстинктът е находчивост на природата, но затъпяване на индивида; разумът, жалък в сравнение с природата, дава на индивида находчивост и изобретателност. […]  добрият и буден разум целият е горещ от силното триене в условията и ситуациите, които трябва да преодолява. Той е изобретателен като дете и в същото време несложен като занаятчия; здравата работи, но когато трябва, с лекота прескача брънките на веригата, към която трябва да се придържа инстинктът. Предлага ви безкрайно много възможности да сгрешите и да преживеете приключения, но също така ви предоставя възможността за избор.“

„… ти откриваш света чрез интензивността, а не чрез съвкупността на преживяванията си.“

„… действително е за чудене защо истината трябва да бъде винаги мрачна и безкрайно неприятна… Изобщо истината има някак си лоша репутация в живота. Казва се „благородна лъжа“ и „жестока истина“; никога не се казва „жестока лъжа“ и „благородна истина.“

„… особеното удоволствие, което ни предлага гледната точка, се състои в това, че от нея можеш много по-лесно да осъдиш всичко. […]  И аз вярвам, че да виждаш е велика мъдрост и много по-достойно за похвала, отколкото да осъждаш; вярвам още, че колкото повече някой „вижда“, толкова по-малко може да „осъжда“ и толкова по-малко би желал да бъде съдник. […] Гледната точка не е инструмент за виждане, а само за осъждане; загрей до точката на кипене всички мъртви точки на душата си и сложи точка на всичките си гледни точки; те няма да ти послужат за нищо, абсолютно за нищо там, където пред теб стои най-тежката и най-отговорната оптическа задача: да виждаш.“

„Аз не съм преоценил нищо в живота си, единствено аз самият съм се променял. Ценността на нещата не се е определяла от това, което съм си мислел за тях аз, независиомо и свободно, а от това какъв съм бил, как съм умеел да си служа с тях и какво съм бил способен да направя от тях. […] думата „преоценя“ е противна и празна дума.“

„… говорим със суперлативи не защото обичаме да преувеличаваме, а защото нямаме смелостта да говорим с позитиви.“

„Но както мисълта е майка на действието, така и думата е майка на мисълта.“

„Само че в онова поетично време, когато са се създавали думите, „богат“ човек не е бил този, който много печели и харчи, а онзи, който изпитва много от насладите на живота.“

„… по-лесно и безопасно е да пророкуваш как ще изглежда светът след хиляда години, отколкото да предсказваш какъв ще бъде той догодина.“

„Опит. Тази дума може да се открие най-често в израза „да натрупам горчив опит“; много по-рядко се среща „да натрупам положителен опит“. […] За положителният опит, обаче, са необходими и голямо умение, добра воля, оптимизъм, мъжество и весел, непоколебим дух; за горчивия опит е достатъчно да нямаш късмет или да проявиш несръчност.“

 

** Не съм в състояние, не мога (лат.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: