Бързай бавно

… за личните герои

Posted in day by day by Мария Василева on 1 ноември 2017

(снимка от тук)

няма национален празник, който чувствам свой. никога не е имало.

не съм изследвала корените на това свое бягство от родното и историята, само знам, че цялата еуфория и патриотизъм около тези празници винаги ми е била чужда, далечна, изкуствена дори.

така и днес.  мисля си – ето празник, който е свързан с думите, словото, образованието, пробуждането, все неща, които са ми важни, и пак не мога да кажа на глас честит ви празник.

не мога да се свържа.

***

същото е и с героите от нашата история.

не че не разбирам или не оценявам приносът им, но ми е много трудно да ги празнувам, да се свържа с битките, които са водили и времената, в които са живели.

затова пък с лекота се свързвам и благодаря на хората в живота ми, на които сама съм дала титлата герой или будител.

хората, които ме карат да бъда повече всеки ден.

които умеят да палят сърца в онзи хубавия смисъл, да искаш да знаеш и да можеш повече.

искам празник, в който да чествам именно тях.

тихите герои в дните на всеки един от нас…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: