Бързай бавно

… щастието идва, когато му направиш път

Posted in day by day by Мария Василева on 8 септември 2017

Ванилов сладолед с малини. Едва доловим морски бриз. Хартиени сърца, камък, дърво и зелено пред очите. Спокойно сърце, намерило себе си.

***

За втори път посрещам септември на място, което кара душата ми да се събира, да диша. Стига ми да знам, че морето е близо, но не изпитвам нужда от пясък под краката си. Предпочитам тишината на дните тук, независимостта на това всеки сам да определя ритъма си- време за закуска, време за четене, време за сън и после пак. Двама се, но всеки има своя си кът, всеки е потопен в неговия си свят. Най-хубавото заедно.

***

Връщам се година назад и отново потъвам в мисли за детството, но този път въпросите са други – как се възпитава отговорност и самодостатъчност?, как родителят избягва клопката на егоизма, за да гледа на детето като на личност, отделна от неговите желания и стремежи?, как отпращаш страха от грешки, за да дадеш пространство на растеж?

„Родителят винаги ще бъде грешен в очите на децата си“, учихме през годината. И все пак…

***

Отново обръщам поглед към себе си.

Истина е. Щастието идва, когато му направиш път. Когато избереш истински важните за теб хора и неща и се откажеш от всичко останало, което съзнаваш или не, е нямало място в дните или в сърцето ти.

Щастието идва, когато душата ти е свободна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: