… септември

Започвам този септември бавно, огряна от слънцето и изгубила думите си, защото щастието, пълнотата, онова спокойствие, че всичко ще бъде наред, нямат нужда от много.

Спомням си миналият септември и дъха на море. Моята голяма лична криза. 30 до 30, помните ли? Уроци, ретроспекции, въпроси, носталгия, страхове. Имаше от всичко и така и трябва- да дълбаеш до кокал, за да стигнеш до онова, което ти е най-важно. Да прегърнеш уроците, да затуптиш в един ритъм с времето. Да избереш щастието.

За да се събудиш днес, година по-късно, и да прочетеш думите на едно друго септемврийско момиче- „Честит най-любим септември! Да бъде, да сме септември!“

Пожелавам ви го от сърце 

П.П. Днес това местенце прави 11 години. Вселени-време. Благодаря ви, че сте тук!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s