Бързай бавно

декември е вселена

Posted in как се слуша джаз by Мария Василева on 23 август 2017

на майка ми

декември е уют. кори от портокали. пукащи дърва. запалени свещи. червено вино. понякога розе. тихо пиано. вълнен шал и дебели чорапи. първи сняг.

декември е грижа. внимание и мисъл към най-любимите ти хора. подаръци. изненади. срещи. топло мляко с канела. писма и картички. очакване.

декември е искри и фойерверки. блясък. по улиците. в очите. светлини.

декември е (равно)сметки. разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. всяка неказана дума и закъснял жест. онзи телефонен разговор, който пропусна. пътуването, което не направи. работата, която не прие. думите, които не каза.

декември е обещания. наравно стари и нови. да бъдем по-добри. по-щедри. по-благодарни. да мечтаем повече.

декември е поглед навътре. носталгия по детството. по това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. по приказки с щастливи начала, не краища. по онова утре, което все търсим и все не стигаме.

декември е всичко в едно. най-студеният и най-топлият месец. най-пълният с хора и най-самотният. едновременно край и ново начало. прошка.

декември идва и си отива като сън. всяка година се питаш кога пак стана декември. никога няма да разбереш.

декември е вселена.

декември е уют. кори от портокали. пукащи дърва. запалени свещи. червено вино. понякога розе. тихо пиано. вълнен шал и дебели чорапи. първи сняг.

декември е грижа. внимание и мисъл към най-любимите ти хора. подаръци. изненади. срещи. топло мляко с канела. писма и картички. очакване.

декември е искри и фойерверки. блясък. по улиците. в очите. светлини.

декември е (равно)сметки. разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. всяка неказана дума и закъснял жест. онзи телефонен разговор, който пропусна. пътуването, което не направи. работата, която не прие. думите, които не каза.

декември е обещания. наравно стари и нови. да бъдем по-добри. по-щедри. по-благодарни. да мечтаем повече.

декември е поглед навътре. носталгия по детството. по това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. по приказки с щастливи начала, не краища. по онова утре, което все търсим и все не стигаме.

декември е всичко в едно. най-студеният и най-топлият месец. най-пълният с хора и най-самотният. едновременно край и ново начало. прошка.

декември идва и си отива като сън. всяка година се питаш кога пак стана декември. никога няма да разбереш.

декември е вселена.

#КакСеСлушаДжаз

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: