завръщания

мога да пътувам сама – без сбогувания и обещания,
за които предварително знам, че няма да се случат. мога.

да се завръщам обаче, без в тълпата посрещачи да има познато лице,
някой, дошъл от другия край на града, загърбил задачи и срещи,
за да бъде първият, чиито очи ще срещна по средата на летището…
това ме натъжава.

краде от чувството ми за принадлежност и дом.

#КакСеСлушаДжаз #ИзДневницитеНаЕдноПорасналоМомиче

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s