завръщания

мога да пътувам сама – без сбогувания и обещания,
за които предварително знам, че няма да се случат. мога.

да се завръщам обаче, без в тълпата посрещачи да има познато лице,
някой, дошъл от другия край на града, загърбил задачи и срещи,
за да бъде първият, чиито очи ще срещна по средата на летището…
това ме натъжава.

краде от чувството ми за принадлежност и дом.

#КакСеСлушаДжаз #ИзДневницитеНаЕдноПорасналоМомиче

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s