Бързай бавно

завръщане

Posted in как се слуша джаз by Мария Василева on 8 август 2017

тя.

измъкна се на пръсти, остави сгъната на две бележка до телефона и часовника му, целуна го по челото, както той обичаше да прави, отвори вратата, слезе по стълбите, погледна за последен път назад, сбогува се с вечерите, с музиката, с пълните чаши, с игрите и споделеното, с историите на предметите около тях, затвори вратата и излезе.

така трябва, мислеше си, въпреки че той я научи да замества трябва с искам винаги когато може, да вярва във възможността за избор. тук обаче искам не бе на място. тръгна си.

***
той.

събуди се от алармата на телефона, без усещане за липса, стана, без да бърза, видя бележката, прочете я, усмихна се, отдавна беше време. слезе по стълбите, направи си кафе, излезе навън, уикендът започваше добре.

както исках, мислеше си.

***

заедно бягаме от себе си, беше прочел.

в един миг и двамата си отдъхнаха, и чуха въздишката на другия.

Мария Василева

#КакСеСлушаДжаз #вТретоЛице

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: