Бързай бавно

Думите, които ме събраха и книгата, която няма да издам

Posted in поезия by Мария Василева on 3 август 2017

в ръцете ви
не литература, а крайъгълни камъни
от пътешествието на едно 20+годишно момиче
към своите три-десет.

нищо повече и нищо по-малко.

Така започва книгата, която ме събра и затвори в страниците си всички страхове и несбъдвания. Книга, за която все не бях готова; мъчно пътешествие с различни отправни точки, мой личен път към Сантяго с рани по сърцето наместо ходилата. Книга- самоанализа.

Наскоро прочетох, че най-голяма полза от написването на дадена книга има писателят. Истина, от която никога не съм бягала и на всеки въпрос „защо ти е тази книга“ винаги отговорях спокойно и уверено „за мен е.“

***

Първото и заглавие бе „Бързай бавно в любовта“, за да ми напомня, че е еднакво важно да имаш посока, но и да имаш правилно темпо, което ти позволява да виждаш по-ясно напред, да взимаш навременни решения, да променяш курса, когато трябва, да не се страхуваш. Да не ставаш роб на планове и очаквания. Да затуптиш в ритъма на сетивата си.

После го смених на „Как се слуша джаз“– може би единственото истински светло стихотворение в книгата, кето те кара да си пуснеш Dream A Little Dream Of Me (примерно) в изпълнение на Ella Fitzgerald & Louis Armstrong и да си сипеш едно малко любимо, с което да седнеш до прозореца и да поздравиш зимата.

Повече не го променях.

***

За пореден път се убедих в силата на думите и в значението на личните ни истории. Днес още е рано да вляза в подробности, но съвсем спокойно мога да заявя, че анализата е сила и съм истински щастлива, че тръгнах по този път.

***

От днес докогато, ще публикувам тук текстовете един по един, в поредността и с името на главата, в която са. Някои ще са ви познати, други не, но важен е единствено пътя… Няма да ги споделям във Facebook от носталгия по времето, в което създадох това място, когато правилните думи ни намираха по-трудно и бавно, но оставяха по-големи следи и ще оставя пътят на случването да се случи сам чрез вас.

***
Дължа по едно голямо благодаря на едни две момичета- Тея и Неда, които ми дадоха безценни съвети, помогнаха на много от текстовете да затуптят в по-добър ритъм и разбраха нуждата ми от тях, без да я (ме) съдят. Благодаря <3

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: