с главата надолу

добре ли е, че не съм плакала като бебе при раздяла със значимите възрастни?
добре ли е, че никога не съм се вълнувала от готвене, майсторене и други къщни работи?
добре ли е, че съм на почти 31, а никой не ми ги дава?

психологията обръща света ми и ме кара сама да си задавам неудобни въпроси с неудобни отговори, да дълбая до кокал и повече, да търся обратната страна на всичко, което уж ми е било кристално ясно…

сама съм си и терапевт, и изповедник.

***
въпросите, най-хубавото на психологията.
отговорите идват, когато трябва, не когато ги повикаш.

Едно мнение за “с главата надолу

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s