Бързай бавно

„Към себе си“, Марк Аврелий

Posted in философия by Мария Василева on 28 май 2017

Книга, която чакаше поне десет години, за да се срещнем, а днес мога да кажа, че ще продължаваме да го правим още няколко пъти по толкова, защото това не е книга, която може да се осъзнае от веднъж.

Първият и прочит ме остави с думите „Загубата не е нищо повече от промяна.“ (а промяната е естественото състояние на природата). Цялата книга е решена в този лек, прост език, който не тежи, но казва много. Без излишности и липси.

Началото ми е любимо – благодарност и споделяне на уроците от важните хора в живота му, напомняне да ценим нашите лични учители. Хареса ми още начина, по който разсъждава за смъртта (и живота, защото едното не може без другото). Тема, която често е мъчна и трудна, но той я облича в рамка, която ти позволява да дишаш. Винаги съм вярвала, че един от признаците на порастването е сдъвкването и. Имам още работа.

***

„Вселената е промяна, животът е убеждение.“

„Смъртта е такава загадка на природата, каквото е раждането – едното е свързване, а другото разпадане на едни и същи елементи.“

„Занимавай се с малко неща, ако искаш да бъдеш спокоен, казва философът. […] Защото много от това, което правим и казваме, е излишно, и ако човек го премахне, ще има повече свободно време и по-малко тревога. Съответно във всеки случай човек трябва да се запита: Това едно от необходимите неща ли е? И така, не само трябва да премахне ненужните действия, но също и ненужните мисли, защото след тях няма да последват повърхностни действия.“

„…беден е, който се нуждае от друг човек и няма в себе си всичко полезно за живота.“

„Винаги минавай по краткия път. Краткият път е естествен, също така казвай и прави всичко в съответствие с най-здравия разсъдък.“

„Разумът на вселената изисква общуване.“

„Прави всичко като ученик на Антонин. Помни неговото постоянство във всяко действие, съгласно с разума, неговата уравновесеност във всичко, благочестието му, ведрото изражение на лицето му, любезното отношение, презерението към празната слава, стремежа да разбере всичко. И как не отминаваше нищо, без да го разгледа най-внимателно и да го разбере ясно. И колко търпелив бе с онези, които го обвиняваха несправедливо, без да ги обвинява в отговор. Как не вършеше нишо прибързано, как не се вслушваше в клевети и колко точно изследваше поведението и действията.“

„Свикни да слушаш внимателно какво казват другите и доколкото е възможно, да разбереш какво мислят.“

„Стой прав, иначе ще се налага да те поддържат изправен.“

„Краставицата е горчива. Хвърли я. Има тръни на пътя. Заобиколи ги, това е достатъчно. Не добавяй: „Защо има такива неща в света?“

„Хората съществуват един заради друг. Затова или ги поучавай, или ги търпи.“

„Помисли за живота си като дете, като младеж, като зрял човек, за старостта, защото всяка от тези промени е била смърт.“

„Спри да говориш какъв трябва да бъде добрият човек, бъди такъв.“

„Създай си навика, доколкото е възможно, винаги когато някой върши нещо, да си задаваш въпроса: „Защо този човек постъпва така?“ Но започни със себе си, изследвай първо себе си.“

„…дай си сметка, че сами си причиняваме много повече болка чрез гнева и притесненията, които изпитваме заради грешките, отколкото биха ни причинили самите грешки.“

„Сократ наричал мнението на множеството Ламия- нещо, с което плашат децата.“

„Помни, че всичко зависи от убежденията, а убежденията са в твоя власт.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: