The Happy Reader

 

харесвам го еднакво като съдържание и графично оформление, т.е. по смисъл и по опаковка. (за колко издания може да се каже същото?)

създава ми усещане за лекота- по страниците му няма излишъци или липси.

корицата му подканва да ти прави компания в сутрин като тази, с дъжд, облаци и сиво, но и по-ведри дни биха му отивали.

чета само първата половина- с интервюто, единица изпито на бавни глътки кафе време. споделеното от първо лице винаги буди любопитството ми заради връзката с реалността и преходността. с промяната във времето- от, в и през книгите.

този брой ме замисли как си избирам книгите, които чета, коя след коя следва, и дали не ги ограбвам като подхождам към тях винаги с очаквания, по-рядко с пространство за изненада и откривателски дух.

къде остана радостта от случайното четене? ей така, по интуиция, не заради ревюта или препоръки. на сляпо.

време или смелост не ни достигат?

„In my experience, though, words like this, like „bossy“, or „quirky“, are usually codes to talk about women that don’t act the way you want them to.“

„We all belong to dressing tribes. I don’t think fashion is important, but clothes are. They tell you an awful lot.“

„Excitement and fright aren’t very far apart, are they?“

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s