Бързай бавно

Бащите не си отиват

Posted in Books, day by day by Мария Василева on 1 май 2017

прочетох писмата до пет бащи.

казвам писма не случайно, защото във всяко отношение те са повече от текст.

три избрах по имената на оцелелите, както книгата ги представя – Марин Бодаков, Силвия Чолева, Манол Пейков. две избрах по заглавията – Джаз и Баща ми преводачът.

повече няма да чета.

знам, че тази книга-терапия, както Невена Дишлиева-Кръстева, редактор и съставител, сама я нарича, ще ме намери сама един ден. (далеч във времето, моля се.)

сега, обаче, всеки текст нагарча и без да иска допуска сянката на загубата между страниците си. вместо терапия, носи страх. да, любов също, съгласна съм, порив да използваш добре времето от-тук-до-когато, но страха, мисля си, някак надделява.

книгата е диалог, за който не съм готова.

може би една от причините да се обърна към психологията и анализата- да я сдъвча така, темата за смъртта, че да не ме събаря.

„Ние не познаваме своите родители. Какви са били, как е минала младостта им, игрите им, какво са обичали, за какво ги е боляло, какво са мечтаели в летните нощи, за какво са страдали, как са се справяли с живота, със своите родители, с липсата на пари, с липсата на свобода, с липсата на любов? Това нямахме време да попитаме, или го чувахме между другото, улисани в своите неща, в своя живот, без да забелязваме много-много техния. Те бяха константа, нещо тук до нас, което ще бъде винаги. Винаги ще ни обичат, помагат, ще ни утешават. И те, и ние сме били едни до други, но всъщност сме били сами, и сами си оставаме.“ (Силвия Чолева)

„Бащите никога не си отиват. Отиват си синовете, за да станат на свой ред нечии бащи.“ (Манол Пейков)

„Майка е обратното на дъщеря. Майките са тревожни и уязвими, те нямат златен шлем, не се раждат от морските вълни. Майките са, за да са вездесъщи и обожавани, а после- преодолени и напуснати. Те са, за да прощават и да чакат завръщането на блудните си деца. Майките се смаляват. Бащите растат.“ (Василена Мирчева)

„Винаги съм го наричал „татко“. Откакто почина, езикът ми вече не може да се обърне и го наричам с катедралното „баща ми“.“ (Марин Бодаков)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: