Бързай бавно

„Човекът в търсене на смисъл“, Виктор Франкъл и третата виенска школа по психотерапия

Posted in Психология by Мария Василева on 5 януари 2017

img_3739

 

Една малка, но както сама обещава, велика книжка, към която знам, че ще се завръщам. Книга за смисъла и за отношението към живота; за поемането на отговорност през изборите, които правим всеки ден.

В първата и основна част на книгата, Виктор Франкъл разказва за преживяванията си в различни концентрационни лагери като тук под преживяване разбираме разказ за оцеляване от първо лице. Франкъл разказва без някакъв особен патос или вик за съчувствие, а все едно ни води на пътешествие с изследователска цел. През цялото време си мислех за любимия ми Ремарк и онова изречение, което си остана в мен-  „Слушай- каза 509.- Слушай добре. В романите има една евтина фраза, че духът не можел да бъде сломен. Аз познавам доста хора, които не бяха вече нищо друго освен виещи животни.“ Виктор Франкъл, обратно, ни показва и двете лица на страданието, хората, които губят себе си и тези, които успяват да се съхранят пред прага на ужасните изпитания в лагерите. По-важното, обаче, е, че показва разбиране – „Никой не трябва да съди, освен ако не се запита съвсем честно дали в подобна ситуация не би направил същото.“

След кратката биографична част книгата дава и преглед на основните идеи в логотерапията, „третата виенска школа по психоанализа“ и първата, която мога да прегърна изцяло. Не защото не вярвам, че животът може да бъде изживян като търсене на удоволствие (Фройд) или в преследване на власт (Адлер), а защото на мен не би ми било достатъчно ако е само това.

Най-добрият подарък, който си направих за Новата година бе да я прочета с приоритет пред всичко започнато и недовършено. През цялото време изпитвах радост. Радост, че някой е погледнал отвъд животинското, първичното, инстинктите.

Поглеждайки назад към личните си преживявания, единственото, което ми е давало сили и посока е усещането ми за смисъл, а моментите, в които съм се чувствала най-слаба и изгубена не са свързани с хора и притежания, а само и единствено със загубата или отдалечаването ми от смисъла по принцип не, а от този, който сама съм си избрала. От моя път.

Подарете си я и се оставете да ви се случи.

***

„Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ (Ницше)

„Не се стремете към упеха- колкото повече се стремите към него и го правите своя цел, толкова повече ще ви убягва. Защото успехът, както щастието, не може да се преследва, той трябва да се последва, и то само като непреднамерен страничен резултат от посвещаването на човека на кауза, по-висока от самия него, или като вторичен продукт от отдаването на друг човек. Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.“

„Мисля, че Лесинг е казал някъде: „Ако от някои неща не загубиш разума си, значи нямаш разум.“ Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение.“

„Най-болезненото в побоя е обидата, която нанася.“

„Спасението на човека е чрез любовта и в любовта.“

„…хуморът предоставя възможност за отдръпване и издигане над всяка ситуация, макар и само за няколко мига.“

„… на човека може да се отнеме всичко освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере своя собствен път.“

„Има само едно нещо, от което се страхувам: да бъда недостоен за страданията си.“ (Достоевски)

„Активният живот има за цел да даде на човек възможност да осъществи ценности чрез творческа работа, докато пасивният живот в наслада му позволява да постигне реализация чрез преживяване на красотата, изкуството или природата.“

„Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа към бъдещето- sub specie aeternitatis.“

„Емоцията, която е страдание, престава да бъде страдание веднага щом си съставим ясна и точна картина за нея.“

„В  крайна сметка да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които животът постоянно поставя пред всеки индивид.“

„Непосредственото влияние на поведението винаги е по-резултатно от това на думите.“

„Човешката доброта може да се срещне във всички групи, дори в онези, които като цяло е лесно да осъдим. /…./ От всичко това можем да направим заключението, че на този свят има две категории хора, наистина само две: категорията на свестните хора и категорията на негодниците.“

„Тялото има по-малко задръжки от съзнанието.“

„…простата истина, че никой няма право да върши зло дори ако му е било причинено такова.“

„… логотерапията в сравнение с психоанализата е по-малко ретроспективен и повече интроспективен метод. Логотерапията е фокусирана повече върху бъдещето, тоест върху смисъла, който пациентът трябва да постигне в бъдеще./…/ Така типичната егоцентричност на невротика се разбива, вместо да бъде постоянно поощрявана и подсилвана.“

„Търсенето на смисъл е първичната мотивация в човешкия живот, а не „вторична рационализация“ на инстинктивните нагони.“

„Не всеки конфликт е непременно невротичен, в известни граници конфликтът е нормален и здравословен.“

„По отношение на психическата хигиена смятам за опасен погрешния възглед, че това, от което човек се нуждае на първо място, е равновесие, или както се нарича в биологията- хомеостаза, тоест състояние без напрежение. Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призоваване на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него.“

„Екзистенциалният вакуум се проявява главно в състоянието на отегчение.“

„Шопенхуер, който казва, че човечеството очевидно е осъдено вечно да се люшка между двете крайности на страданието и скуката.“

„…екзистенциалното разстройство често води до сексуална компенсация.“

„…Защото смисълът на живота е различен за всеки човек, за всеки ден и час. Следователно от значение е не смисълът на живота изобщо, а по-скоро специфичният смисъл на живота на даден човек в опредделен момент.“

„Съгласно логотерапията в живота можем да открием този смисъл по три различни начина: 1) чрез творческа работа или извършване на дело, 2) чрез преживяване на нещо или среща с някого, 3)  чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание.“

„Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина. /…/ …обичащият позволява на обикнатия да реализира своите заложби.“

„Нека обаче е пределно ясно, че страданието съвсем не е необходимо, за да се намери смисъл. Единственото, което твърдя, е, че смисълът е възможен въпреки страданието- когато, разбира се, то е неизбежно. /…/ Да се страда, без да е необходимо, е по-скоро проява на мазохизъм, отколкото на героизъм.“

„Някои от хората, които днес търсят психиатъра, в миналото биха отишли при свещеника или равина.“

„… песимистът напомня човек, който наблюдава със страх и тъга как стенният му календар, от който ежедневно къса по един лист, изтънява с всеки измнал ден. От друга страна, човекът, който атакува активно проблемите на живота, е като онзи, който отстранява всеки следващ лист от своя календар и внимателно го прибира при предходните, след като е нахвърлил на гърба му бележки за отминалия ден.“

„Всичко, което можем да сторим, е да изучаваме живота на хора, които, изглежда, са намерили своя отговор на въпроса каква в крайна сметка е целта на човешкия живот, и да ги сравняваме с онези, които не са.“

„… след Освиенцим знаем на какво е способен човек, а след Хирошима знаем на какъв риск е изложен.“

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: