Бързай бавно

2016: уроците (част 1, научено в работата)

Posted in day by day by Мария Василева on 12 декември 2016

img_3004

 

“The privilege of a lifetime is to become who you truly are.”
C.G. Jung

Погледът назад и времето за равносметки са сред най-любимите ми декемврийски дарове. Вярвам силно, че „няма провали, има уроци“ не като оправдание или извинение за неуспех, а като повод да дълбая, да отхвърлям всички привидни прочети на дадена ситуация, докато не стигна до същината, до дъното, до урока. И в личен, и в професионален план 2016 бе година на битки, на охлузени колене, на разочарования, на загубване и на намиране… На уроци с чували. За тези от живия живот и отношенията ни с Другите, ще ви говоря по-напред във времето. Сега, може би за първи път, откакто този блог съществува, ще си говорим за работа.

***

В средата на 2015 година, с много страх от всичко, което не знам и трябва да наваксам, и с още толкова любопитство дали ще се справя, поех отдел продажби в компанията, в която работя. Харесвам шегата, че в продажбите са онези хора, от които нищо не зависи, когато всичко върви по план, проектите валят и компанията е в разцвет, защото успехът винаги се дължи на продукта сам по себе си. (Важи с особена сила за всяка производствена компания.) Обратно, при първата червена лампа за проблем, това винаги е проблем на търговците. Ако не е техен, то ще е на вечния им враг, маркетинга. Продажбите са може би най-важния и често най-пренебрегвания отдел. От мен включително, преди да се потопя в него.

Та, стъпвайки на двугодишния си опит като ръководител на отдел маркетинг и бакалавър по МИО (компанията е изцяло експортно ориентирана), запретнах ръкави и влязох в битката. Година по-късно, имах смелостта да заявя, че не се чувствам на правилното място за себе си и независимо от добрата обратна връзка и резултатите, желая да поема друго предизвикателство.

Силно вярвам, че ако човек не си е на мястото, но има мотивация, енергия и ум, може да постигне много добри резултати, където и да го сложат. Но много добри не означава отлични. Нищо устойчиво и нищо велико не може да се създаде без сърце.

Ето ги и уроците от тази една година*:

  • „Доброто начало е наполовина свършена работа.“ (Платон): влязох плахо, все едно и те, и аз не знаехме какво правя там. Първа грешка. Особено ако влизаш като аутсайдер и не си бил част от екипа до момента. Намерих път към екипа едва 3 -6 месеца по-късно. Загубено ценно време.
  • „Аз знам, че нищо не знам.“ (Сократ): втората ми и основна грешка беше, че влязох с предварително поставена диагноза. Подходих към задачите в отдела от позицията на „Аз знам“ и страничните ми наблюдения до момента. Дори и в проведените първоначални разговори с цел изграждане на ясна картина за отдела, вътрешното ми усещане беше, че знаех какво и как се случва, кой какво прави и най-важното- как може да го прави по-добре. В тази връзка госпожата ми по химия от 10 клас имаше един хубав израз- „гр.гр.“. Груба грешка.
  • „Върши велики дела, но не обещавай велики дела.“ (Питагор): трета грешка, пряко следствие на заблудата, че имам ясна представа за нуждите на отдела и методите за промяна- обещавах и на тях, и на хората, които най-често работят с отдела, бързи организационни промени. Почти като царя, но по-смело, защото предвиждах, че за има-няма 3 месеца ще сътворим чудеса.
  • „Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.“ (Айнщайн)- ужасно важно правило. Всичко, което мислех, че ми е останало от годините МИО, реално беше половинчато и трябваше да го направя цяло. Вече смело мога да заявя, че бизнес се учи в практиката (при това сравнително бързо, борейки се с реални ситуации) и при равни други условия ако върна времето назад не бих записала бизнес/мениджмънт/МИО. Бих записала наука, ако ще да е философия или филология без значение, че винаги съм си се представяла в корпоративния свят.
  • „Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.“(Сун Дзъ)- много от вътрешните ми битки си останаха или само мои, или недобре пресъздадени. Съответно, загубени.

За победите няма да ви разказвам, защото там границата със самохвалството е много тънка. Разбрах, обаче, че съм си свършила добре работата по писмата на хората, които бяха сърцето на екипа, и които по един или друг начин съм успяла да докосна и да внеса нещо полезно в ежедневието им. (Ако някой чете, отново благодаря!).

Толкова от  първа част,  която, досещате се, е и по-лесната… ;-)

П.П. Предизвикателствата пред екипа бяха предизвикателства на бързия растеж. Т.е., не липсата на работа, а обратно, обема работа, с който трябва да се справим по най-ефективния начин.

П.П. 2: Втора част или нещо като втора част тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: