… завръщания

10632602_10154730310455230_2678647077500943840_n

 

мога да пътувам сама-

без дълги изпращания и обещания, които предварително знам, че няма да се случат.

мога.

да се завръщам, обаче, и да няма едно познато лице в тълпата посрещачи,

дошло от другия край на града, загърбило задачи, срещи, всичко,

за да бъде първият чифт очи, с които да се срещнем по средата на летището…

това ме натъжава.

краде ми от чувството за принадлежност.

и дом.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s