спомен

large3

дъждът ни е приятел
още от първата среща-
когато вървяхме
с най-бавната крачка
и с най-сладкото тихо
от радио кафе
до апартамента.

така и онази вечер пред ЦУМ
когато си подхвърляхме монета от левче
на стълбите на подлеза
(три пъти за щастие)
докато уморени от работа и грижи хора
ни подминаваха бързо и в устрем
към някое по-сухо и сигурно място.

навярно сме им били странни-
две фигури
ни вътре
ни вън
с една монета
и с един въпрос.

монетата спряхме от обращение,
но с въпроса какво направихме, помниш ли?

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s