… онези двете.

каза ги. в една сънлива сутрин, с глава на гърдите му и ръце около кръстта.

прошепна ги съвсем плахо, едва-едва, защото нали истинската любов била тиха.

не искаше и не чакаше отговор.

целуна го нежно, както всяка друга сутрин, пожела му приятен ден и си тръгна.

спокойна.

преодоляла себе си и страховете си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s