Бързай бавно

… откровение

Posted in day by day by Мария Василева on 26 юни 2012

трудно ѝ е не да обича, а да се довери.

да повярва, че е първа, единствена, най-мила, най-важна.

защото обичането е като дишането. няма забравяне.

доверяването, обаче, с годините , с опита, с не-сбъдването, се губи…

така както след (спортна) травма, сам си поставяш бариери какво можеш и какво не.

дори след дни, месеци, години, когато раната е заздравяла, в теб остава един страх.

да не заболи отново.

остава предпазливостта, която или ти пречи, или те спасява.

кое от двете, не знаеш.

докато не рискуваш…

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. vinkelman said, on 29 юни 2012 at 20:13

    Повярвай на себе си за да може да му се довериш! Повярай ми!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: