Бързай бавно

… morning

Posted in day by day by Мария Василева on 14 юни 2012

спим на последен етаж
със скосени тавани
и широко отворени прозорци
през които сутрин влиза слънцето
отразява се в огледалото на гардероба
огрява голото ми тяло
и преди да кажа „добро утро“
чувам гласът му да шепне
„така хубаво се спи до теб!“.

миг по-късно усещам устните му по гърба си
и ръцете му от кръста надолу-

най-хубавото утро, миля си наум.

***

„искам всяка сутрин да е така“, казва
докато аз си поемам дъх…

 

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. dR said, on 17 юни 2012 at 15:52

    :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: