Бързай бавно

… (не)наранимост

Posted in day by day by Мария Василева on 11 юни 2012

харесва жени, които създават усещане за не-наранимост.

не съм от тях.

не и когато правя съзнателен избор да обичам.

да създаваш (излъчваш?) усещане за не-наранимост означава да си бил толкова наранен в миналото, че още да не си готов да обичаш без страхове, без прегради, без да си поставяш граници. означава, че още помниш. че те е страх от това, което идва после.

истинската любов предполага да допускаш усещането за ранимост. дори на теория само. не да го търсиш, разбира се, но ако човека до теб не може да те нарани, това означава, че не си го допуснал достатъчно близо до себе си. имам достатъчно такива примери за хора в живота си, които са влизали и излизали през мен без следа, защото не съм им позволявала да оставят такава. търсила съм друго. искала съм друго. не съм била готова. as simple as that.

но това е било всичко друго, не и любов.

***

харесва жени, които създават усещане за не-наранимост, защото от тях си тръгва по-лесно и с по-малка вина.

не съм от тях.

9 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Magdalen said, on 11 юни 2012 at 18:14

    тези, които се правят на нерананими са най-уязвими. Раздали са се до болка, защото това е единствения начин да познават любовта. Научили са си урока

  2. Елида said, on 11 юни 2012 at 22:14

    Няма жени, които не могат да бъдат наранени. Има жени, които просто не могат да понесат още болка в този момент.

  3. Nad said, on 12 юни 2012 at 11:59

    все съм си мислила, че има един праг на насищане с болката, след който ставаш безсмъртен. е, явно още не съм го стигнала, но всеки път се изненадвам от уязвимостта си, въпреки всички стени, които съм изградила около себе си

  4. apieceofme said, on 12 юни 2012 at 12:14

    @Магдален: точно…

    @Елида: направо си го открадвам за статус :)

    @Над: и аз все градя ли, градя, и после с едно щракване на пръстите се оставям отново във вихъра на каквото-такова , припомняйки си думите на Зорбас, че „половинчатия дявол Господ не го обича…“

  5. Xpucu said, on 12 юни 2012 at 13:09

    Истинската любов предполага да си партньор. А той не е ранимото другарче. Дори когато позволи да го наранят!

    Да създаваш усещане за не-наранимост не е маска, бариера и страх. Всъщност е не-страх. От собствената ти уязвимост.

    И за какво са ви стени? За да запазите от себе си в бурканче за после? ;-)

  6. apieceofme said, on 12 юни 2012 at 13:43

    все за едно и също ми се струва, че говорим. и че всички сме на (правилния) път.

  7. Eмsи said, on 14 юни 2012 at 22:51

    всички сме нараними, въпросът е по-скоро в това дали показваме чувствителността и болката си или я стаяваме и плачем сами. но съм съгласна с всичко казано – по-силната любов, по-голямата близост и по-силно топли и по-силно изгаря :]]

  8. Инес Субашка said, on 23 декември 2012 at 15:25

    „харесва жени, които създават усещане за не-наранимост, защото от тях си тръгва по-лесно и с по-малка вина.

    не съм от тях.“… нямам думи! Прекрасно!

  9. Lerina said, on 28 декември 2012 at 0:24

    Толкова истинско!И в най-подходящия за мен момент,изживявам тази наранимост точно в този момент..и ме боли…Значи ОБИЧАМ!!!Това е важното…..всичко друго е без значение!Благодаря ти!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: