… (не)наранимост

харесва жени, които създават усещане за не-наранимост.

не съм от тях.

не и когато правя съзнателен избор да обичам.

да създаваш (излъчваш?) усещане за не-наранимост означава да си бил толкова наранен в миналото, че още да не си готов да обичаш без страхове, без прегради, без да си поставяш граници. означава, че още помниш. че те е страх от това, което идва после.

истинската любов предполага да допускаш усещането за ранимост. дори на теория само. не да го търсиш, разбира се, но ако човека до теб не може да те нарани, това означава, че не си го допуснал достатъчно близо до себе си. имам достатъчно такива примери за хора в живота си, които са влизали и излизали през мен без следа, защото не съм им позволявала да оставят такава. търсила съм друго. искала съм друго. не съм била готова. as simple as that.

но това е било всичко друго, не и любов.

***

харесва жени, които създават усещане за не-наранимост, защото от тях си тръгва по-лесно и с по-малка вина.

не съм от тях.

9 thoughts on “… (не)наранимост

  1. тези, които се правят на нерананими са най-уязвими. Раздали са се до болка, защото това е единствения начин да познават любовта. Научили са си урока

  2. Няма жени, които не могат да бъдат наранени. Има жени, които просто не могат да понесат още болка в този момент.

  3. все съм си мислила, че има един праг на насищане с болката, след който ставаш безсмъртен. е, явно още не съм го стигнала, но всеки път се изненадвам от уязвимостта си, въпреки всички стени, които съм изградила около себе си

  4. @Магдален: точно…

    @Елида: направо си го открадвам за статус :)

    @Над: и аз все градя ли, градя, и после с едно щракване на пръстите се оставям отново във вихъра на каквото-такова , припомняйки си думите на Зорбас, че „половинчатия дявол Господ не го обича…“

  5. Истинската любов предполага да си партньор. А той не е ранимото другарче. Дори когато позволи да го наранят!

    Да създаваш усещане за не-наранимост не е маска, бариера и страх. Всъщност е не-страх. От собствената ти уязвимост.

    И за какво са ви стени? За да запазите от себе си в бурканче за после? ;-)

  6. все за едно и също ми се струва, че говорим. и че всички сме на (правилния) път.

  7. всички сме нараними, въпросът е по-скоро в това дали показваме чувствителността и болката си или я стаяваме и плачем сами. но съм съгласна с всичко казано – по-силната любов, по-голямата близост и по-силно топли и по-силно изгаря :]]

  8. „харесва жени, които създават усещане за не-наранимост, защото от тях си тръгва по-лесно и с по-малка вина.

    не съм от тях.“… нямам думи! Прекрасно!

  9. Толкова истинско!И в най-подходящия за мен момент,изживявам тази наранимост точно в този момент..и ме боли…Значи ОБИЧАМ!!!Това е важното…..всичко друго е без значение!Благодаря ти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s