… по пътя.

не го познава. не и отблизо, на прегръдка или дъх разстояние, примерно. не знае къде живее, или работи, или кара колело, или си паркира колата. не знае какво прави уикендите, как започва деня си, колко силно обича кафето си, с и ли без захар, с или без мляко. а може би дори не обича кафе. не знае къде крие белезите си, нито колко са дълбоки, нито от кого и откога са. не знае кога играе и кога е истински. не знае какво точно търси и иска- конкретно от нея и по принцип от живота. с три думи: (почти) нищо не знае.

само детайли като това, че работи до късно, пие уиски с лед, понякога малиново вино, не танцува, но разбира от хубава музика и слуша джаз, харесва нейните места, обича да (я) чете, не обича чадъри, гледа Алмодовар, умело борави с думи и разни теории, по-малко или повече верни.

знае толкова, колкото и трябва, да потърси път обратно към сърцето си. да го разчисти от отломки на стари истории и следи от отпаднали герои в приказки с и без начало и край. да изхвърли остатъци от страхове и спомени за (не)случвания. да го освободи от всичко, което я спираше да върви по него вече две години…

и дали за него, дали за друг, вече да бъде готов, пътя, и готово, сърцето и, и готова, тя. цялата.

5 thoughts on “… по пътя.

  1. Стомахът се примири с пеперудите. А те изгониха всичко старо от сърцето. И в душата й настана пролет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s