„Париж завинаги“, Рей Бредбъри

„За мен писането е като дишането.“

„Париж завинаги“ е втората книга от Рей Бредбъри, към която посягам (след „Вино от глухарчета“). И първата, която прочетох на таблет, но затова друг път. В самолета за-и-от Брюксел.

Убедих се, че при Рей Бредбъри няма излишни думи. Има картини, светове, усещания.

Книгата събира разкази, които пулсират. Самият автор посочва, че разказите му са „експлозии или импулси.“

И че „всеки от тях е страст.“

„Игрището в здрача“ и „Некреватен разговор“ ми харесаха особено много.

Препоръчвам.

П.П. Време е за „Сбогом, лято“, която още в началото ме спечели с ето тази реплика- „Дали смъртта е все едно плаваш на кораб, а всички твои хора остават на брега?“

Едно мнение за “„Париж завинаги“, Рей Бредбъри

  1. O, прекрасно :) Обожавам Бредбъри :) Аз съм на „Смъртта е занимание самотно“. Събираща ни Бредбъри-вълна!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s