Бързай бавно

Време за поезия

Posted in day by day, Poetry by Мария Василева on 11 март 2012

Думите и са стрели.
Празното помежду им- бездна.
Смисълът им- планини.
При нея и тишината говори.

А този петък Бени говореше на нас. Мила, красива, лъчезарна…

Прелестна. Като поезията и.

Така седмицата завърши тихо, на по чаша червено вино с парченце ябълка, и много вдъхновение.

Всички текстове, които чете може да намерите тук.

Споделям най-любимите ми.

„не искам стиховете ми да се изглаждат
по грапавините
пукнатините
мехурите им
се катери искреност
дори да се срутят в бездни
ще се закачат по ръбовете
и ще пребъдат“

***

„небето зашиват самолетите
и изчезват
щом то може да се лекува от раните си
значи мога и аз
да живея
без теб“

***

„този град
говори смислено
само когато си влюбен
за жалост
тогава
говори и болка“

***

„добре, че нямам смелостта да кажа
обичам
щях да излъжа
не защото ми се лъже
а защото ми се обича“

***

„искам да се разделям с дните си
като с мъже
усмихваме се един на друг
помахваме с ръка
или я стискаме
и щом обърнем гръб
другият вече е там, само ако изберем да го има

искам да се разделям с вас
като с дни“

***

„Кога

Ако любовта идваше с инструкции за употреба,
дори да бяха дъвкани от куче,
да липсваха страници, понеже някой си е водил бележки и после ги е скъсал,
да беше сгъвал оригами жеравчета
или сърца,
да беше пробвал видове червило, или нюанси сини химикалки,
да беше съдрал средните две страници баш през телбода, за да увие в тях пачка столевки
капаро за апартамента,
да ги беше постилал в багажник, за да сложи отгоре буркани,
да ги беше нарязал с големината на банкноти за финансови измами,
да ги беше постилал в сандъчето на котката,
да беше разпалвал с тях първата камина за сезона,
дори при това ако можеше да остави от тях едва едно листче
нека на него четливо и просто да пише
“кога” вече мога да спра да обичам.
не че няма гориво.“

***

„преди да тръгна
ги прозрях
ние нямаме любов
ние имаме две любови
които понякога
пият чай заедно
глътка уиски преди сън
като стара, много стара двойка
съквартиранти
прозрях ги
или поне така си мисля“

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. Бени said, on 11 март 2012 at 23:44

    Благодаря за хубавите думи.

    Беше много взаимно :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: