Бързай бавно

… признание.

Posted in day by day by Мария Василева on 17 януари 2012

аз съм от онези момичета, които
допускат хора в сърцата си
и искат като са там, да е както трябва-
с много любов и малко въпроси,
с едно чувство на цялост и спокойствие.

аз съм от онези момичета, които
като се влюбят-
обичат.

и това се вижда.

момичета, които остават.
въпреки всички „но“-та и „не“-та.

момичета, които сбъдват-
себе си, света, любовта.

а ти си от онези момчета, които
… ги няма.

***

what kind of man he is?
the kind who’s gone.

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. някой си said, on 18 януари 2012 at 0:01

    Всичко се случва, когато му дойде времето, а това, че все още не ни се е случило не означава, че го няма ;)

    Поздравления за признанието аз не бих го направил или поне не публично в нета

  2. Totto said, on 18 януари 2012 at 2:27

    Иска ми се да кажа нещо в коментар, но най- ми се отдава да остана замълчан. Но усмихнат :)
    Нежно и красиво

  3. Totto said, on 18 януари 2012 at 2:30

    Всъщност като че ми се искаше да кажа, че е трябвало повече да се оглеждам и вглеждам в събота


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: