Бързай бавно

… част от менюто.

Posted in day by day by Мария Василева on 12 декември 2011

„- Ти да не си тъжна?
– Уча се да не бъда. Ти как си?
– Научен.“

Ясно помня кога се отказах да отричам (боря?) тъгата си. Лятото на 2009. Съвсем съзнатален избор, за който не съжалявам.

Откровено вярвам, че всеки човек някога , някъде е губил нещо или някого. Било то себе си. Парченца вяра, любов, доверие, мечти.

И от тези загуби и раздели винаги остават следи, драскотини. Колкото и малки да са, колкото и добре да се владеем, колкото и ново да се натрупва.

Така тъгата, всъщност, с порастването и осъзнаването става част от нас. Част от менюто.

Човек трябва да дресира отношението си към нея, обаче.

Защото радостта и щастието са лесни. Като ти е хубаво, ти е хубаво.
Когато ти е тъжно, обаче, не можеш да си кажеш „ами ще си тъжа.“ Поне не за дълго.

Хубаво е да знаеш какво връща спокойствието и усмивката ти.
Хубаво е да си даваш сметка за тъгата си, но и да не и позволяваш да ти пречи.
Хубаво е да не се страхуваш от нея.

Пиша този текст в месец, който много хора не харесват. (Кога гласно, кога не.) Вместо да носи радост, Коледа често е повод за тъга. И аз не я обичах. От 2-3 години, обаче, я чакам с нетърпение. Без много неща около мен да са се променили. Само откровеното отношение, което си подарих. И така вместо тежест, чувствам лекота. Наистина.

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Sunshine said, on 12 декември 2011 at 20:14

    Как се учиш да ти е леко, когато си тъжен? Как махаш целия товар от дробовете си и си казваш „ами това е, вече съм по-добре.“? И насилствено ли става, с течение на времето ли, или нещо трябва да те промени? Понеже единственото правдоподобно обяснение, ми се струва това, че времето лекува.

  2. presly said, on 13 декември 2011 at 13:04

    Тъкмо вчера писах, но не изпратих, където исках: Имитацията на щастие не е щастие, още по-тъжна е от това да се чувстваш нещастен, което поне е истинско чувство…

  3. ssonnyaa said, on 18 декември 2011 at 16:02

    Абсолютно съгласна съм. Винаги е по-леко като си кажеш всичко както си е.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: