Бързай бавно

„Любовни упражнения“, Ваня Щерева

Posted in Books by Мария Василева on 11 декември 2011

„Любовта може да се изрази с една единствена дума. Обичам.“

Нямах нужда от тази книга. Сама ме намери, за да ми припомни, че всичко в света (ми) се повтаря и няма такова понятие като „мое“.

Влязох в Хеликона на Витошка от носталгия. По един мъж, по Бегбеде и неговата любов, по последната хубава вечер на септември и по едни цветя. И преди са ми подарявали, но тези бяха други. Аромата им бе надежда- „може и да се случим“, шепнеха.

Спрях се пред щанда с български автори. Не открих своята книга. Някъде по-долу прочетох „Любовни упражнения“. Не бях влязла, за да си купя книга. Нито исках. (Твърде много стоят непрочетени и чакат реда си.)Но в тази имаше нещо… Казах си- ще отворя произволна страница, ако ми хареса, купувам я, ако не- тръгвам си.

Отворих. Прочетох една единствена дума. Ноември. С главна буква, без да е начало на изречение. Затворих. Изчаках реда си. Платих. Вървях към спирката на трамвая. Щях да пропусна пускането на фенерите до НДК, но те така или иначе изискват 1+.

И ето че стоя в ъгъла на новото вкъщи, с чаша силно кафе, въпреки късния час, и те мисля. Теб и нашия ноември. Месец на смс-те в 1 л. мн. ч-ло. Остават два дни до година от първата ни среща. Когато бяхме само въпроси, а в ентусиазма си не чувахме отговорите. Мисля си колко хубаво беше, колко истинско. Дали за час, за ден, не е важно. И не, моля ви, не ми казвайте, че всяко начало е хубаво, не ни приравнявайте до всички, не ни слагайте в рамки и баналности. Това, което имахме, бе искри. Които разпръскват светлина, греят, блестят, стоплят. Но и угасват.

Мисля си също колко по-добре е нещата да свършват, докато са още … топли. Докато оставят сладък, вместо горчив вкус. Дори с идеята за недовършеност. Или пък обратно, когато човек влиза в нещо, трябва да влиза докрай. И ако пари, да гори.

Цялата книга е страхотна. Най-хубавият разказ- „Писма до ноември”

Отново от носталгия- по един мъж и по неговото „мисля те”.

Най-хубавият спомен.

***

„Исках да сме от една и съща приказка.”

„Не се страхувам от теб. По-скоро се страхувам от смесването на нашите зими…”

„Истината е, Голямо бяло момиче, че полагам доста усилия да предпазвам света от себе си. Теб обаче явно не успях. И това не е някаква фукня, а тъжна равносметка…”

„Две еднакви неща, които говореха на различни езици, само защото се плашеха от тази еднаквост.”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: