… в някое друго време.

обажда се в края на работния и ден.предлага да се срещнат на ъгъла на онези две тихи улички, чиито имена така и не запомни. ъгъла, който е най-близо до офиса и.

„хайде днес да не се прибираме веднага у дома.“ , казва, а тя се съгласява.

минути по-късно бавно се разхождат из града, който обичат. не говорят. поне не с думи. оставят си време работата и проблемите да се оттеглят, за да могат после да се чуят и видят по-добре, по-истински.

избират някое непознато място с шумни и весели компании. от онези, които харесват. смехът и щастието не ги плашат, нито дразнят, защото си ги имат.

поръчват вино. слушат музика.

споделят деня си. вечерта и тя.

(музика тук.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s