Бързай бавно

… страх или желание.

Posted in day by day by Мария Василева on 23 октомври 2011

„Having a taste for quality is having a taste for life“ ( Davidoff )

Една от причините да харесвам Ремарк е откровеното му отношение към парите и лукса. От бързите коли, през старите вина, скъпото шампанско, хубавия коняк, кубинските пури, до роклите на Баленсиага.

„Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот.” пише той в „Трима другари“..

Винаги съм мислела, че луксът обикновено предизвиква две реакции (в случаите, когато не си израснал с него)- страх, че няма да успееш да се докоснеш до него (който страх с времето се превръща в отхвърляне на всичко скъпо и омраза към всеки богат човек), или желание– да работиш повече за да имаш повече. Последното, обаче, върви и с отговорността, че всичко е в твоите ръце. А отговорността често плаши. (Тук се сещам и за късмета, разбира се, но през очите на Томас Джеферсън- „Страшно вярвам в късмета и установявам, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам.“)

Защото хубавото си е хубаво. И не, нямам предвид крайности в стил Евгени Минчев.

Лукс са доброто образование, качествената храна, далечните екскурзии, хубавите коли, просторния дом.

Лукс е и да имаш време и спокойствие да се насладиш на всичко това. (Което сякаш най-трудно се постига.)

Дори разводът е лукс. Изкуството също. Празниците и те.

(Списъкът може да продължи до безкрай…)

Мислех си за всичко това, докато разлиствах тетрадка, която направих през февруари 2008- там записах целите и мечтите си, а после ден по ден отбелязвах(м) какво съм направила, за да се доближа до тях. С малките победи по пътя. Между страниците и има различни цитати и снимки. И една изрезка от старо списание с „Луксът не е празна мечта“.

Така е.

***

Този пост отдавна изчакваше своето време. Сякаш ме беше страх от реакцията на хората, които се спират тук. Реших да го публикувам след като днес, в новия брой на Amica, прочетох:

„Винаги сме интерпретирали лукса като някакъв вид свобода, която ти разрешава да избираш начина, по който живееш.“

Защото лукса е именно възможността да избираш- къде , какво ти се прави.

Което означава, че един ден може да ти се ядат кебапчета с шопска салата на някое капанче на плажа, а на другия да ти се пие хубаво вино и суши, примерно. И няма по-добро , по-лошо. Има право на избор.

Забравих и едно от най-важните неща- луксът често е и самочувствие, което ти позволява да заставаш зад изборите си. Което е още една причина да съм за.

3 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. някой си said, on 23 октомври 2011 at 23:54

    „Сякаш ме беше страх от реакцията на хората, които се спират тук.“

    Според мен най-важното е човек да прави нещата, които му доставят удоволствие.
    Филията с лютеница пред някакво луксозно ястие на, което дори е трудно да се произнесе името. Няма значение, колко пари струва нещо, ако човек вярва, че това е правилното нещо.

    За някой лукс, за други прищявка, за трети необходимост.

    „Разни хора, разни идеали“ ;)

  2. apieceofme said, on 24 октомври 2011 at 0:08

    Абсолютно си прав. Идеята ми бе по-скоро да покажа, че няма нужда от хейтърство. И че има здравословен „материализъм“. Напълно оправдан също.

  3. Георги said, on 24 септември 2013 at 11:19

    Пишеш хубаво, или даваш, може и двете. Дано краткия коментар има своя красота :)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: